Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Любовта към Анджела има за мен съдбоносни последици, защото тя стана причина за две други любовни връзки, които доведоха до много и много други и най-сетне ме принудиха да се откажа от духовния си сан. Ще разказвам обаче бавно, за да не изпреваря хода на събитията.
Когато свещеникът се върна в къщи, намери ме в компанията на своята племенница, моя връстница, и това изглежда, не му бе неприятно. Предадох му моята проповед, прочете я и каза, че била едно чудесно академично упражнение, но съвсем неподходящо за амвона.
— Аз ще ви дам — каза той — една съчинена от мен проповед, която никой не е чувал. Вие ще я научите наизуст и аз ви обещавам да кажа, че е съчинена от вас.
— Благодаря, предостойни отче, но аз искам да прочета или мое собствено произведение, или никакво.
— Но не можете да произнесете тази проповед в моята църква.
— По този въпрос ще трябва да говорите с господин Де Малипиеро. Междувременно аз ще дам моята творба на цензор, а след това и на Негова милост кардинала; и ако и той я отхвърли, ще я дам да я отпечатат.
— Елате с мен, млади момко! Ще видите, че кардиналът ще одобри моето мнение.
Вечерта, у господин Де Малипиеро разказах пред събралите се гости спора си със свещеника. Помолиха ме да прочета проповедта си и получих всеобщо одобрение. Похвалиха скромността ми, че не съм цитирал църковните отци, тъй като на моята възраст не бих могъл още да ги познавам достатъчно добре. Особено жените намираха чудесно това, че в проповедта ми не се среща никакъв друг латински цитат, освен този от Хораций, който през живота си е бил голям развратник, но често е правел много уместни забележки. Една от племенниците на кардинала, която случайно присъствуваше тази вечер, ми обеща да говори с чичо си, към когото мислех да се обърна. Господин Де Малипиеро ме посъветва, преди да предприема нещо, да говоря първо с него. Послушах го.
Когато на следния ден отидох при него, той повика свещеника и той дойде незабавно. Тъй като знаеше за какво се отнася, свещеникът се потопи в дълъг словоизлив. Щом обаче свърши със своите възражения, аз заявих твърдо:
— Има само две възможности: или кардиналът ще одобри моята проповед, която ще му прочета от начало до край, или няма да я одобри. В първия случай аз ще я прочета в църквата, без да носите каквато и да било отговорност, а във втория ще се подчиня.
Засегнат от моята непоколебимост, свещеникът каза:
— Няма да ходите при него. Аз одобрявам проповедта, но ви моля само да промените цитата, тъй като Хораций беше грешник.
— А защо вие цитирате Сенека, Тертулиан, Ориген, Боеций? Те всички са били еретици, следователно би трябвало да ги считате много по-достойни за презрение, отколкото Хораций, който не е могъл да бъде християнин.
Но понеже забелязах, че ще направя удоволствие на господин Де Малипиеро, най-после аз се съгласих да заменя цитата с един друг, който свещеникът ми даде, макар че той не подхождаше на съдържанието. За да имам предлог да видя отново племенницата му, аз му дадох моята проповед, като му казах, че ще си я взема обратно на следния ден. От суетност изпратих на доктор Гоци препис от нея, но честният човек ме накара да се разсмея от сърце, като ми я върна, и ми съобщи по приносителя, че трябва да съм полудял и ако ми позволят да държа тази проповед от амвона, ще изложа и себе си, и своя учител.
Неговата присъда не ме засегна и на определения ден държах празничното си слово в църквата на светото тайнство пред съвсем отбрани служители. Получих всеобщо одобрение. Всеки ми предричаше, че съм предопределен да стана най-добрият проповедник на века, защото на петнадесет години никой досега не бе успял да съчини такова изявено творение.
След като изпразни торбичката, в която всеки пусна дар за свещеника, клисарят преброи над петдесет цехини и няколко любовни писма, което силно подразни благочестивите. Едно анонимно писъмце, чиято авторка мислех, че съм познал, ме подтикваше към погрешна стъпка, която ще отмина с мълчание. В паричната нужда, в която се намирах, тази богата жена ме накара да помисля сериозно да стана проповедник и аз съобщих решението си на свещеника, като го помолих да ми помогне. Така той ми позволи да го посещавам всеки ден и аз се възползувах от това да разговарям с Анджела, в която се влюбвах с всеки изминат ден все повече. Но Анджела беше разумна: беше й приятно, че я обичам, но настояваше да се откажа от духовния сан и да се оженя за нея. Аз обаче, въпреки влечението ми към нея, не можех да се реша на това и продължих посещенията си с надеждата да променя мнението й.