Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
— Сарказмът не е необходим.
Клеър отново затвори очи.
— Просто ме остави да работя.
Когато се бе опитала да влезе в една от празните спални, за да го направи сама, Адам й бе забранил. Той бе настоял да я придружава, макар че му бе казала, че би могло да й отнеме време до среднощ, за да го свърши.
Той седеше на кресло, преметнал единия си дълъг крак през подлакътника, четейки книга. Тя седеше с кръстосани крака в средата на леглото, опитвайки да раздели магиите. Тео го нямаше, правейки се на Тео някъде. Без съмнение беше добър в битка и магията му пулсираше силна и осезаема в него, но никога не бе срещала по-мълчалив, унил мъж на Земята или на Юдай.
Адам вдигна ръка.
— Хей, страхотно. Следващият път, когато пребледнееш, задъхаш се и почти припаднеш, просто ще те оставя сама, става ли?
— Благодаря ти.
Адам повдигна вежда и се върна към четенето на книгата си.
Тя отново затвори очи и се върна към разделянето на силите. Беше именно това, което си бе мислила, че ще бъде. Сега, след като й оставаха няколко часа до пълното му разкриване, беше сигурна. Беше елиумът. Купчина буйна магия, толкова силна, че бе удивително, че бе успяла да я абсорбира цялата. Никой нормален аемон не би успял да го стори. Беше възможно да я носи, само защото магията й бе променена и трансформирана от Ру.
И, о, как само не искаше да я носи.
Сега целта й беше да измъкне нишките й от собствената си магия, да я навие на топка в средата на седалището на магията си и да издигне високи стени около нея. Наложително бе да си възвърне контрола над собствените си способности над елементите, след като бе по-силна от всеки аемон на Земята. Нейната магия щеше да е най-ефективна в предстоящите битки. Наистина бе единствената способна да победи Атрика.
Два въпроса я преследваха. При условие че бе способна да раздели магиите и да възпре елиума, щеше ли да бъде способна да използва която и да е част от него като оръжие срещу Атрика? И освен това, можеше ли да се отърве от елиума и да остане жива?
Клеър се опитваше да не е песимистична към нито един от отговорите.
Всъщност беше по-добре изобщо да не мисли за това. Гаденето отслабна и тя изпробва нова тактика. Вместо да отделя магиите, щеше да извика магията си настрани от елиума. Едното вместо другото. Фокусирайки вниманието си дълбоко в земята под себе си, тя издърпа директно от това чуждо място. Тъмно и дълбоко. Силно и стабилно. Изпълни я, докато тялото й не стана тежко и неподвижно като планина.
Магията дойде бавно и мудно, тъй като това не бе естественият дом на аемоните. Магията на магьосниците на елементите идваше от дааеман — от Юдай, не от Земята. Така че бе трудно да изтегли директно от елементите тук.
Щом пое добре от земята отдолу, пулсиращото й сърце, тя премина към водата. Изпращайки нишки от проучваната сила по начин, по който никой смесен магьосник не би могъл, тя откри влага в земята и проникна в основния източник на силата й. Тя изтегли същността й в себе си, докато планината й не се напои с роса — прохладна, животворна и освежаваща.
След това премина към въздуха. Беше навсякъде около нея и лесен за извличане, изпълвайки я с лекота, която да противодейства на планинското усещане за земя.
Накрая изпрати нишки в търсене на огън, обикновено най-трудният за откриване елемент. Тук обаче беше лесно. Денят бе студен и много хора бяха запалили дърва в камините си, точно както бе направил Адам предната вечер. Те откри един и улови непредсказуемата му, унищожителна, пленителна енергия и пое и нея в себе си. Той се събуди за живот в седалището на магията й, топъл и чудесен, за какъвто приемаше един определен мъж, който го владееше.
Всичките четири елемента се преплетоха заедно, наподобявайки собствената й специална магия. Сълзи се търкулнаха по бузите й, когато осъзна колко много й е липсвала. Елиумът бе замъглил всичко, откъсвайки я от собствената й сила. Сякаш бе била ампутирана, но сега като по чудо липсващият крайник бе израснал отново.
Домове! Искаше елиумът да се махне. Ако не можеше да се махне, искаше да бъде възпрян.
Използвайки взетата на заем сила, тя го задържа в себе си, примамвайки магията си към него. Едното вместо другото. Примамка за плячката. Нищо не се случи и надеждата на Клеър помръкна.
Тогава нещо трепна.
Пулс.
Сякаш огромен звяр надига глава и подушва въздуха за аромат на храна, магията й обърна внимание. И дръпна. Силно.