Магьосническо сърце

Домове, онази нощ Ру я бе нарекъл негова дъщеря.

— Как се осмеляваш да обезчестиш Дома ми и дъщеря ми по този начин, Тай! — бе извикал Ру, очите му бяха червени, а зъбите — напълно издължени. — Нарушил си всичките ни закони и сега ще издам присъдата ти.

Присъдата на Итрай бе бърза и брутална. Нищо, което Клеър би казала, нямаше да възпре ръката на Ру.

Клеър се дръпна, спомняйки си клането. Сърцето й бе разбито. Клеър никога не се бе чувствала така самотна, както след като Тай бе убит, нито дори след смъртта на майка си.

Адам се отдръпна.

— Какво не е наред? Плачеш. Целувките ми наистина ли са толкова лоши?

Тя позволи усмивка да трепне на устните й.

— Ако Ру някога разбере, че сме били заедно, ще къса крайниците ти един по един. — Тя направи пауза. — Буквално.

Адам седна.

— Клеър, за мен ли се притесняваш?

Тя се надигна на лакти.

— Да.

— Това е много мило, но и преди съм имал демони, които са искали да ме разкъсат и винаги съм успявал да ги спра.

Тя премигна, гледаше го сериозно.

— Няма да си способен да спреш Кае на Итрай. По-лош е и от Атрика, когато е подходящо мотивиран, когато контролът му не работи и надуши кръв.

— Ру е най-лошия сред лошите, а? Защо ще иска да ме нарани задето съм те докосвал?

Тя стисна устни, мислейки как да формулира отговора си.

— В тяхната култура, бащата е отговорен за женските, докато не си намерят партньор. При никакви обстоятелства не е позволено на мъжете да докосват сама женска. Ако някой го направи, бащата е задължен от честта, да ги изкорми.

— Уау. Винаги съм си падал по опасния секс, но това прехвърля всички граници.

— Уловката е, че не мога да имам партньор. Против законите им е аемон да се събере с дааеман и след като няма мъжки аемони на Юдай… Освен това Ру се обяви за мой пазител, когато станах негова прислужница. В нощта, когато ме хвана с Тай, открих, че това означава, че ме смята за своя дъщеря и, като такава, попадам под закона на тази култура.

— Да знаеш, Клеър, че започвам хич да не го харесвам този. Значи се предполага, че трябва да останеш девствена през целия си живот? И той ще убие всеки, който те докосне?

— Да. Като женски аемон, бях най-беззащитния индивид в културата им и Ру беше много покровителствено настроен към мен. Трябваше да остана недокосната до деня на смъртта си, дори и да не беше честно към мен и аз възнегодувах.

— Но аз не съм демон, Клеър, аз съм мъжки аемон. Ами ако искам да се събера с теб?

Тя се усмихна.

— Да не би да ми предлагаш да обвържа живота си с твоя за вечността? Докато смъртта ни раздели?

— Ъх.

Усмивката й се разшири.