Магьосническо сърце

Ру поклати глава.

— Можем да намерим още. Разбрах, че на Земята тези са много ценни. Можеш да ги продадеш за ваши пари.

Мика се взря към ръката на Ру.

— Уау, това са много диаманти. Толкова много вероятно могат да повлияят на икономиката ни на…

— Млъкни, Мика — изръмжа Адам.

Клеър взе торбите от Ру.

— Благодаря ти.

Ру постави ръце на раменете на Клеър.

— Навредих ти, Клеър, навредих ти, без да знам. Но искам да знаеш, че, без значение какво мислиш, ти ми беше като дъщеря.

— Ру… аз… аз не знам какво да кажа. Ти беше най-близкото нещо до баща, което съм имала. — Сълзи проблеснаха в очите й.

— Съжалявам, че те виждам да си отиваш, но знам един израз на вашия език. Ако обичаш нещо, пусни го на свобода. Ако се върне при теб, значи е твое. Разбирам, че не си моя, Клеър. Но се надявам, че пътищата ни ще се пресекат отново един ден и се надявам, че това ще е нещо хубаво за теб. Ще бъде истинско щастие за мен.

Клеър наведе глава.

— Благодаря ти за разбирането, че трябва да вървя.

Ру се наведе и нежно целуна върха на главата й.

— Единственото ми желание е да намериш щастието.

Клеър погледна към Адам.

— Вече го намерих.

Тогава Ру се обърна към Адам, гласът му стана суров.

— Ако някога чуя, че си я наранил, ще те намеря и ще изям черния ти дроб като пастет. Разбираш ли?

Очите на Адам се разшириха.

— Да, мисля, че разбрах посланието кристално ясно.