Магьосническо сърце

Тя се изтръгна от унеса си, за да го погледне. Той много се постара да игнорира черната къдрица на рамото й и как подскачаше на букла, когато се движеше.

— Толкова съм объркана. Това ли е изразът? Разтревожена съм. — Гласът й звучеше натежал от емоции. — Липсва ми Юдай, можеш ли да повярваш?

— Това е единственият дом, който си познавала някога. Не мисля, че е странно, че се чувстваш малко изгубена тук.

Тя започна да жестикулира с ръце.

— Да, но в общи линии там бях робиня. Такава, с която се отнасяха добре, но все пак без свобода, без избор. Отказан ми бе животът, който бих имала тук — нормално детство, нормално образование, първата ми кола, първото ми гадже. — Слаба усмивка трепна на лицето й. — Динг Донгс. Част от мен наистина се радва да е тук, защото това е домът ми, но имам чувството, че не се вписвам. Чувствам се сякаш съм създадена за Юдай и това е единственото място, на което ще се чувствам удобно.

— Искаш ли да се върнеш?

— Исках. Исках да се върна, когато отначало дойдох тук. — Тя се поколеба и поклати глава. — Сега… не. Но това не пречи да ми липсва.

— Клеър, ти си само на тридесет и една, нали? Имаш доста години да наваксаш всичко, което си пропуснала.

— Доста? Не трябва ли да е много? Много години, за да наваксам всичко, което съм пропуснала.

— А? — Той повдигна вежди. — Да не си учителка по английски?

Тя поклати глава.

— Съжалявам, само изяснявам. Майка ми ме научи на езика и беше много придирчива.

Майка й. Интересно.

Междувременно лицето на Клеър бе станало безизразно и по начина, по който бе отместила поглед от него, при споменаването на майка й, бе ясно, че не трябва да я притиска. Обаче щеше, веднага щом усетеше, че може.

— Да, добре. — Той въздъхна и прокара ръка през късата си, влажна коса. — Не получих точно най-доброто образование, нали знаеш? Роден съм и съм израснал в Сисеро, предградие близо до Чикаго, от самотна майка, която нямаше пари да ме изпрати в колеж. Възможно най-скоро се присъединих към полицията. — Почти стигна до обяснението какъв късметлия е бил, че съпругата му е била великолепна и е изкарвала много пари, но се спря.

Никога с никого не бе говорил за жена си. Усещаше, че с Клеър е важно да е малко по-открит. Клеър се нуждаеше от лична връзка с някой като него — аемон. Обаче приказките за Елиза причиняваха твърде много болка.

Погледът й бавно го обхождаше, сякаш го забелязваше за първи път. Имаше сексуална възбуда в очите й, която мислеше за невъзможна само преди миг.

Е, здравей…

Тогава, така бързо, както се беше появила, тя изчезна.

— Както и да е, що се отнася до опита в живота — тя се обърна — може би. Зависи колко съм пропуснала.