Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
Тео стоеше до печката, облечен само в долнище от пижама, черни татуировки покриваха тъмната му кожа навсякъде. Великолепният аромат от яйца и бекон се носеше от там. Коремът на Адам изкъркори.
— Мика е започнал да работи по проблема на Клеър и, доколкото го познаваме, ще работи денонощно, докато не отбележи прогрес. Иначе казано, обичайното. Да сме безкрайно внимателни и очите ни отворени на четири. Каза да се крием тук за известно време.
Тео се обърна с тиган в ръка.
— Каза ли на Томас за колата му?
Адам седна на едно от местата на бара.
— Мдаааа, май забравих да го спомена.
— Аха. — Тео сипа яйца и бекон в чиниите на всички, остави тигана настрани и седна да яде.
Адам отпи глътка от димящото си кафе.
— Хей, рискът си струваше. Щеше да разреши всичките ни проблеми, ако беше проработило.
— Да, но не проработи и сега Томас е без колата си. — Тео сложи в уста пълната с яйца вилица.
Клеър вдигна парче бекон с гримаса, отхапа малко, а после го остави настрана. Яйцата обаче явно й харесаха и ги изяде с наслада.
— Та, искам ли да знам какво ядеше на Юдай? — попита Тео, преди да лапне още от яйцата.
Адам се засмя.
— Миналата нощ я попитах.
— Итрай и останалите видове не са като Атрика. Хранят се като вас. — Тя му хвърли бегъл поглед и сви рамене. — Просто различно месо, зеленчуци и плодове. Почвата там е различна, водата, всичко.
— Вярно ли е, че демоните са канибали? — попита Адам.
— Трябва ли да говорим за това точно сега, Адам? — отвърна Тео. — И без друго вече знаем, че са, нали? Или паметта ти е толкова краткотрайна? — Той преглътна с усилие. — Моята не е.
— Е, разбира се, те ядат нас, Тео. Питам дали се изяждат един друг. Все пак ти го подхвана.
Клеър опита да отхапе отново от парчето бекон.
— В битка или по време на война, всички видове дааеман са канибали, дори Сиари, учените. Изяждат противниците си живи като тактика за сплашване, но също така и да погълнат магията им и енергията на живота. Атрика са били създадени, за да бъдат абсолютните воини. Те винаги са канибали, без значение дали е по време на война или не, и биха изяли затворниците си или всеки друг Атрика, който се окаже на пътя им в неправилното време.
Тео остави вилицата си и избута чинията си.
— Когато казваш „създадени“, какво имаш предвид? — попита Адам.
Очите на Клеър се разшириха.
— Не знаете, че дааеман са генетично проектирани?
— Не. — Той и Тео го казаха едновременно.
— Не знаем как или от кого. Смятат, че преди милиони години някоя извънземна раса се е смесила с местните видове на Юдай. Или това, или друга раса го е направила, а после дааеманските видове са ги заличили, точно както заличават всяка друга раса на планетата.
Адам остави вилицата си и се облегна назад в стола.
— Уау. Значи демоните са… супер подобрени създания.
Тя кимна.
— Затова са толкова трудни за убиване. Който и да е създал Атрика, направил ги е почти неразрушими. Дори кръвта им е оръжие.
— Киселина — отговори Тео. Положително погледнато тази сутрин беше изключително общителен. — Значи само Атрика имат киселина вместо кръв, но не и останалите видове?
— Да, затова любимата ми теория е тази, в която се казва, че дааеманските видове са били създадени, за да служат. Атрика — да се бият. Итрай — да движат нещата. Сиари — да съхраняват летописите. Мандари — да строят. Но създателите си свършили работата твърде добре, били превзети от творенията си и били унищожени.
— Значи в общи линии и ние сме генетично проектирани — отвърна Адам.
— Предполагам, че може и така да се каже.
— Кръстоски от демони и проектирани по подразбиране. На Томас ще му хареса — промърмори Тео.
— А как ще завижда Мика, задето сме получили информацията първи? — Адам се ухили и Тео му се ухили в отговор.
По дяволите. Човекът отбелязваше напредък.
Проряза я болка, карайки зрението на Клеър да помръкне за момент. Потрепвайки, тя притисна ръце между гърдите си и се задъха.
— Добре ли си?
Тя повдигна единия си клепач:
— Фантастично. Отделянето на чуждата магия, сраснала се с моята, е страшна веселба.