![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Следобедът отмина. Той все още се наслаждаваше на поезията, но това му носеше и болка. „Не мога да напиша нищо добро освен нещата, които си спомням.“ Паниката му се засили. Накрая той стана и хвърли Езра Паунд към стената. Кориците на книгата се откъснаха и тя падна на пода като ранена хартиена пеперуда. Робърт никога не бе повреждал книга, дори най-глупавите писания. Мина през стаята и коленичи до останките.
Мири избра точно този момент, за да слезе при него.
— Робърт! Алис каза, че мога да повикам въздушно такси! Къде искаш да отидем?
Думите бяха шум, стържещ по отчаянието му. Той вдигна книгата и поклати глава.
— Не. „Махни се.“
— Защо се ровиш тук? Има и по-лесни начини да получиш това, което искаш.
Робърт се изправи, пръстите му опитваха да изцерят нараняването на книгата. Мири се усмихваше, така сигурна в себе си, и в първия момент не можа да разбере огънчетата в погледа му.
— И как така, Мири?
— Проблемът е, че нямаш достъп. За това си се сврял тук и четеш тези стари книги, нали? В някои отношения си като малко дете — но това е добре. Възрастните имат цял куп лоши навици, но ти започваш на чисто. Ще ти е по-лесно да усвоиш новите неща. Но това няма да стане в тъпите часове. Нека да те науча да носиш. — Отново същите глупости, но тя бе открила нов, по-добър ъгъл.
Този път обаче нямаше да й се размине. Робърт пристъпи напред.
— Значи ме шпионираш?
— Не точно. Аз…
Робърт направи нова крачка, напред и й натика разкъсаната книга в лицето.
— Чела ли си това?
— Ами… а, да, Езра Паунд? Да, имам всичките й неща. Нека ти покажа, Робърт! — Тя се поколеба, после хвана информационния му лист и на страницата се появиха заглавията, поемите, есетата — дори критика от безмозъчните дебри на двадесет и първи век. — Но този лист е като ключалка, Робърт. Аз мога да ти покажа как да виждаш всичко наоколо…
— Спри! — Гласът му беше тих и режещ. — Глупачка! Не знаеш нищо, а искаш да управляваш живота ми, както правиш с малките си приятели.
Мири отстъпи. На лицето й бе изписан шок.
— И Алис казва, че понякога командвам твърде много.
Робърт продължи напред и я притисна към стълбите.
— Прекарала си целия си живот във видеоигри, убеждавала си себе си и останалите, че струваш нещо, че си хубава. Обзалагам се, че дори родителите ти ти казват колко си умна. Но не е хубаво да командваш, когато си дебела безмозъчна досадница.
— Аз… — Очите на Мири се бяха ококорили. Тя направи крачка назад към стъпалата. Робърт видя как самочувствието и увереността й изчезват — и продължи да напада.
— Аз, аз — само за това мисли малкото ти егоистично съзнание. Иначе не би могла да понесеш колко си безполезна. Но помисли добре, преди отново да дойдеш и да се опитваш да управляваш живота ми.
От очите й бликнаха сълзи. Тя се обърна и побягна по стълбите, но стъпките й бяха леки, сякаш не искаше някой да я чуе.
Робърт остана да гледа празното стълбище. Беше като да седиш на дъното на кладенец, а отгоре да се показва слънчев лъч.
Спомни си времето, когато беше на петнадесет, а сестра му на десет. Кара тъкмо беше започнала да става дръзка и независима. По това време Робърт си имаше свои проблеми, нищо сериозно от гледна точка на седемдесет и пет годишен човек, но тогава му изглеждаха значими. Смачкването на егото на сестра му, показването колко незначителна е тя, му беше донесло огромно удоволствие.
Въздъхна и зачака последствията.
Боб Гу се върна късно в събота. Нямаше търпение да научи какво е станало у дома. Парагвайската операция се бе оказала наистина сериозна. Това минаваше за извинение, но беше и истина. Под сиропиталището наистина имаше ядрено оръжие. Там, в Асунсион, Боб бе погледнал в бездната.
Така че научи местните лоши новини чак когато се прибра вкъщи.
Дъщеря му беше твърде голяма, за да седи на коленете му, но пък му позволи да й държи ръцете. Алис стоеше спокойно от другата й страна, но той виждаше, че е ядосана. Тежките тренировки и проблемите вкъщи й идваха твърде много.
Значи бе време да поеме семейните отговорности.
— Вината не е твоя, Мири.
Мири поклати глава. Около очите й имаше тъмни кръгове. Алис вече му бе казала, че е спряла да плаче само преди час.
— Опитвах се да му помогна и… — Не довърши. В гласа й нямаше и следа от самочувствието, което се бе появило през последните две-три години. „По дяволите!“ С крайчеца на окото си Боб виждаше, че баща му чака търпеливо в стаята си. Срещата с баща му беше следващата точка в графика. Стареца го очакваше изненада.