Тръпка [bg]

Настана продължителна тишина, изпълнена с неизказани послания. Можех да подуша лекия аромат на нервността й, можех да чуя ускорения й пулс, вибриращ в матрака под ухото ми. Би било толкова лесно за устните ми да изминат няколкото инча, които ги деляха от нейните. Помислих си, че мога да доловя надеждата, туптяща ведно със сърцето й: целуни ме целуни ме целуни ме. Обикновено съм много добър в разчитането на хорските емоции и чувства, но при Грейс всичко, което си мислех, че знам, бе замъглено от силата на собствените ми желания.

Тя се изкикоти тихичко — невероятно сладък звук, абсолютно нетипичен за нея, поне според мнението, което си бях изградил.

— Умирам от глад — каза най-накрая. — Хайде да си намерим нещо за закуска. Или по-скоро за ранен обяд предвид часа.

Изтърколих се от леглото и тя се изтърколи след мен. Бутна ме лекичко през вратата и двамата пристъпихме в кухнята. Слънчевата светлина струеше през стъклената врата на верандата, отразяваше се в белия плот, покриваше и двама ни с меко сияние. Понеже вече знаех кое къде се намира, пристъпих напред и започнах да изваждам продукти.

Грейс ме следваше неотстъпно, докато се движех из кухнята, и търсеше уж случаен досег с мен. Пръстите й докосваха лакътя ми, дланта й се плъзваше по гърба ми, а с крайчица на окото си я виждах как се спира, за да ме зяпа без никакво смущение, когато си мислеше, че не я гледам. Чувствах се така сякаш изобщо не се бях трансформирал, сякаш все още я наблюдавам от гората, а тя е на люлката си и ме гледа с възхищение. Всичко друго се жени,/ но очите ми остават./ Любовта ми победи/дългата зимна забрава…

— За какво си мислиш? — попитах и чукнах яйце в края на тигана. После го изсипах в чаша с портокалов сок, използвайки прескъпите ми в момента човешки пръсти.

Грейс се засмя:

— За това, че ми правиш закуска.

Беше простичък отговор и не можех да бъда сигурен, че това е цялата истина. Не и докато в същото време хиляди мисли се бореха за надмощие в собствената ми глава.

— И за какво друго?

— Че е много мило от твоя страна. И че искрено се надявам да знаеш как да приготвиш яйцата. — Погледът й се премести от тигана към устните ми само за миг, но ми беше пределно ясно, че не мисли само за яйцата. Тя бързо се завъртя на пети и отиде да спусне щорите, което моментално промени атмосферата в кухнята. — Мисля си също така, че тук е прекалено светло.

Слънчевите лъчи очертаха ярки хоризонтални линии по лицето й.

Обърнах се към бърканите яйца и ги изсипах в чиния точно когато една от препечените филийки изскочи от тостера. Пресегнах се за нея. В същия момент и Грейс стори същото. Така настъпи един от онези прекрасни филмови моменти, в които ръцете на героите се докосват и всеки знае, че им предстои да се целунат. Само дето в реалния живот ръката ми някак се завъртя над нейната, докато се пресягах за филийката, и без да искам, притиснах тялото й към плота, привеждайки се напред. Засрамен от непохватността си, първоначално така и не осъзнах, че моментът всъщност е станал още по-съвършен, докато не видях лицето на Грейс съвсем близо до моето, с вдигнати нагоре очи, чакащи да срещнат погледа ми.