Запали реката [bg]

Клайн отново събра пръсти.

— Можем ли да ги свържем пряко със стрелбата?

— От достоверен източник знаем, че те са замесени. И току-що чухме от сигурно място, че заедно с тях участие е взел и трети съучастник — вероятно бял мъж.

Клайн видимо се стресна.

— Не мислех, че АРС има бели членове!

— Няма. Не и официално. Но имат бели привърженици, дори финансова подкрепа.

— Луди левичари, които трябва да идат да се прегледат! — намеси се шерифът.

Клайн го погледна измъчено.

Бекерт изобщо не реагира.

— Надяваме се да идентифицираме този трети човек и да приберем Джордан и Тукър в рамките на четиридесет и осем часа. Очакваме също така Марк и хората му съвсем скоро да разполагат с убедителни физически доказателства от мястото на стрелбата, от конфискуваните от АРС материали, както и от съдействащи ни членове на Алианса.

— Като стана дума — продължи шерифът, — надявам се нашият Шеридън да помоли съдията да наложи висока гаранция на арестантите от АРС, така че да не се разлетят като проклети птички. Колкото по-дълго останат в ареста, толкова по-голяма с вероятността да получим каквото искаме.

Гърни беше наясно за какво говори шерифът. Без съмнение вече беше разделил задържаните един от друг и ги беше прибрал в килии със затворници информатори, навярно склонни да заменят разкрития, водещи до обвинение, срещу намаляване на собствените си присъди. Това беше една от най-гнилите прояви на прогнилата до корен система.

Бекерт си погледна часовника.

— Някакви други въпроси?

Гърни се обади от чисто любопитство:

— Смяташ ли, че има шанс хипотезата ти да не е вярна?

— Каква хипотеза?

— Че за стрелбата е виновен Алиансът за расова справедливост.

Бекерт го зяпна:

— Какво те кара да зададеш такъв въпрос?

— Допускал съм някои грешки от прекомерна увереност, проявена прекалено рано. Спирах да задавам въпроси, понеже мислех, че разполагам с всички отговори.

— Това просто общ въпрос ли е, или имаш нещо конкретно наум?

— Тази сутрин ме посети Ким Стийл, вдовицата на Джон Стийл.

— И?

— Показа ми странно съобщение, изпратено на личния телефон на съпруга й в нощта на смъртта му. Записах си го… — Гърни вдигна телефона си и го плъзна по масата.

Бекерт прочете съобщението и се намръщи.

— Виждал ли си го, Шеридън?

— Дейв го обсъди с мен, преди да влезем.

Гърни си каза, че използването на истината по измамен начин е един от основните таланти на Клайн.

Комисарят предаде телефона на Търлок, който въпросително се вгледа в съобщението и след това върна устройството.

Шерифът заговори с мазен глас:

— Някой ще бъде ли така любезен да ме просвети?

Бекерт прочете на глас написаното на екрана с очевидно презрение за уличния сленг и съкращения в съобщението.

— Пази си гърба. Нощес е лесно копелдаците да ти изпържат з-ка и да топнат АРС.

— За какво е тая щуротия?

Без да обръща внимание на въпроса, комисарят изгледа продължително Гърни.