Вечната нощ [bg]

Развлечението се превърна в преследване.

А сега преследването беше обсесия. Всички човеци се пречупваха накрая. Понякога за това бяха необходими само минути, по­някога дни, понякога десетилетия. Но накрая Господаря винаги побеждаваше. Това беше игра на издръжливост. Неговата времева рамка беше много по-широка от човешката, умът му беше много по-опитен - и лишен от заблуди и надежди.

Тъкмо това отведе Господаря при наследника на Гудуедър. Това бе първоначалната причина той да не превърне момчето. Причи­ната да облекчи белодробното му страдание с по някоя капка от безценната си кръв всяка седмица - което освен това му позволи да надзърта в топлия и податлив ум на момчето.

То откликна на силата му. И Господаря се възползва - привърза го умствено. Подкопа наивните му идеи за божественото. След един период на страх и отвращение, момчето, подтиквано от Господаря, започна да изпитва възхищение и уважение. Сълзливите чувства към баща му се свиха като облъчен тумор. Младият ум на момчето беше като мека буца тесто, която Господаря продължаваше да меси.

Подготвяше го. Да се надигне.

Обикновено Господаря попадаше на такива обекти към края на тяхната развала. Тук имаше необикновената възможност да участва в покваряването, и то на сина и наследника на уж непок варимия. Можеше да съпреживее падението заради установената с даването на кръв връзка помежду им. Усети вътрешната борба на момчето в случая със снежния леопард, усети неговия страх, усети неговата радост. Никога досега Господаря не беше искал да остави някого жив; никога не беше искал някой да остане човек. Вече бе взел решение: това беше следващото тяло, което щеше да заеме. С тази мисъл той по същество подготвяше младия Закари. Беше се научил никога да не заема тяло на човек на по-малко от тринадесет години. Физически предимствата включваха безгранична енергия, здрави стави и гъвкави мускули, които не се нуждаят от особена грижа. Но имаше и недостатъци - по-слабо тяло, с крехка структура и ограничена физическа сила. Следователно, макар Господаря повече да не се нуждаеше от изключителен ръст и сила - като Сарду, гигантското тяло, в което пристигна в Ню Йорк, и което трябваше да изостави, понеже Сетракян го отрови - той също така вече не искаше и изключителна физическа привлекателност и съблазнителност, като на тялото на Боливар. Това щеше да почака... За бъдещето Господаря искаше удобство.

Можеше да се види през очите на Закари, което бе твърде поучително. Тялото на Боливар му служеше добре и беше интересно да гледа как момчето отвръща на тази завладяваща външност. Все пак, той имаше магнетично присъствие. Артист. Звезда. В съчетание с тъмните дарби на Господаря, това се оказа неустоимо за младия човек.