Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Да не би само за това да си мислиш?

— Да, точно така. Винаги съм взимала мерки, с изключение на онзи път. Представяш ли си да имам дете? Знаеш какво ще стане, като порасне, нали? Като нас. Не искам това да се случи. Както и да е, аз свършвам. Според мен светът е отвратителен и аз съм дотук. Ще ми бъде по-добре, ако не съм жива, както и на всички останали. Аз развалям всичко, до което се приближа. И ти го каза.

— Кога съм казвал такова нещо?

— Преди няколко минути. Преди да се запознаеш с мен никога не си се страхувал, че можеш да се провалиш; така каза… Е, не е моя вината. Това не зависи от мен. Веднъж вече се опитах да се убия, но не умрях, а после не успях да събера смелост да го направя отново… Искаш ли да направиш едно добро за света?

Нищо не отговорих, слушах океана как се плиска в пилоните, усещах издигането и потъването на кея и си мислех, че всяка нейна дума е чиста истина.

Глория взе да рови в дамската си чантичка. Когато извади ръката си оттам, пръстите й стискаха малък пистолет. Дотогава не го бях виждал, но не се изненадах. Ни най-малко не се изненадах.

— Дръж… — подаде ми го тя.

— Не го искам. Махни го. Хайде да се прибираме вътре. Студено ми е…

— Вземи го и замести дядо господ. — Тя напъха пистолета в ръката ми. — Застреляй ме. Това е единственият начин да сложиш край на мъките ми.

Помислих си: „Права е. Това е единственият начин да се сложи край на мъките й“. Когато бях дете, прекарвах летата във фермата на дядо ми в Арканзас. Един ден стоях до навеса, където опушваха месото, и гледах как баба ми вари сапун от луга в голям железен котел — изведнъж дядо ми прекоси двора и дойде при нас много възбуден. „Нели си счупи крака“ — каза ни той. С баба ми излязохме от двора и изтичахме в зеленчуковата градина, която дядо ми ореше. Старата Нели лежеше на земята и скимтеше, все още запрегната в ралото. Застанахме до нея и я загледахме, не откъсвахме очи от нея. Дядо ми се върна с пушката, която беше носил на Чикамога Ридж. „Стъпи в дупка“ — обясни ни той и погали Нели по главата. Баба ми ме обърна с лице на другата страна. Разплаках се. Чух изстрел. Този изстрел още го чувам. Спуснах се, хвърлих се на земята и прегърнах Нели през шията. Обичах я тази кобила. Изпълних се с омраза към дядо ми. Изправих се, втурнах се към него и го заблъсках с юмруци… по коленете… По-късно през деня той ми обясни, че също обичал Нели, но трябвало да я застреля. „Нищо друго не можеше да се направи за нея. Вече не ставаше за нищо. Така поне й спестих мъките…“

Държах пистолета в ръка.

— Добре. — Не можех да откажа на Глория. — Ти кажи кога.

— Готова съм.

— Къде…

— Тук, в слепоочието.

Кеят подскочи от удара на една голяма вълна.

— Сега ли?

— Сега.

Застрелях я.

Кеят отново се разтресе и водата отново зашумя, сякаш океанът я всмукваше обратно.