Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

Когато свещеникът приключи. Вий целуна плахо Мери по бузата и ние всички се скупчихме около тях. Залата се тресеше от ръкопляскания и викове.

— Един момент… един момент… — крещеше Роки по микрофона. — Един момент, дами и господа…

Шумът затихна и точно в този миг от другия край на залата, откъм Палмовата градина се разнесе ясният отчетлив звън на счупено стъкло.

— Недей… — разнесе се мъжки вик. Последваха го пет изстрела — толкова бързо един след друг, че прозвучаха като един непрекъснат гръм.

Публиката побесня.

— Останете по местата си… останете по местата си… — крещеше Роки.

Състезателите — мъже и жени — се затичаха към Палмовата градина и аз се затичах с тях. Сокс Доналд ме изпревари, вече посегнал към задния си джоб.

Скочих през перилата в една опразнена ложа и влязох в Палмовата градина веднага след Сокс. Вече се бе събрала цяла тълпа, всички стояха в кръг, гледаха надолу и коментираха. Сокс ги разбута, мина напред, а след него и аз.

На земята лежеше убит човек.

— Кой го уби? — попита Сокс.

— Един тип, ей там… — му отговори някой.

Сокс излезе от кръга, а аз пак след него. С изненада забелязах, че Глория е непосредствено зад мен.

Човекът, който беше стрелял, стоеше на бара, подпрян на лакът. По лицето му се стичаше кръв. Сокс отиде при него.

— Той започна пръв, Сокс. Искаше да ме убие с една бирена бутилка…

— Мънк, негоднико… — изрева Сокс и го удари с палката по лицето. Мънк се свлече върху бара, но не падна. Сокс продължи да го млати по лицето — удари го още веднъж, два, три пъти, изпопръска всичко и всички с кръв. Буквално го размаза от бой.

— Хей, Сокс… — извика му някой. На десетина метра по-нататък се бе събрала друга групичка — те също стояха в кръг, гледаха надолу и коментираха. Разблъскахме ги, пробихме си път… и я видяхме.

— По дяволите… — изруга Сокс.

Беше мисис Лейдън, просната на пода с една-единствена рана на челото. Джон Максуел беше коленичил до нея, за да държи главата й, но после внимателно я положи на земята и стана. Главата на мисис Лейдън бавно се извърна на една страна и малкото езерце кръв, което се бе събрало в кратера на едното й око, се стече на пода.

Джон Максуел ни забеляза — мен и Глория.

— Беше тръгнала да заеме съдийското си място за дербито — рече той. — Улучи я случаен куршум…

— Защо не се случи с мен… — тихо каза Глория.

— По дяволите… — повтори Сокс.