Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Върви на… — изстреля Глория, преди да излезе.

Минаваше два след полунощ. Въздухът беше влажен, плътен и чист. Беше толкова плътен и чист, че усещах как дробовете ми отхапват грамадни залъци.

„Никак няма да е зле да глътнете малко такъв въздух, нали?“ — казах на дробовете си.

Обърнах се и огледах сградата.

— Значи тук сме били през цялото време — проговорих на висок глас. — Сега вече знам как се е чувствал Йона, като е гледал кита.

— Стига си приказвал — извика ми Глория.

Заобиколихме едната страна на сградата и излязохме на кея. Той излизаше напред над океана, докъдето ми стигаше погледът, повдигаше се и потъваше надолу, скърцаше и стенеше под напора на вълните. Казах на Глория:

— Истинско чудо е, че вълните не са отнесли този кей.

— Ти си се побъркал на тема вълни.

— Не съм се побъркал.

— От един месец само за това говориш…

— Добре де, стой неподвижно една минута и ще разбереш какво ти говоря. Ще усетиш как се надига и спада…

— Усещам го и без да стоя неподвижно, но това не е причина да се пениш толкова. Няма да се развълнувам дори ако никога вече не го видя. Толкова океан ми е предостатъчен до края на живота ми.

Седнахме на една пейка — беше мокра от пръските. Към края на кейчето няколко души ловяха риба през парапета. Нощта беше тъмна, нямаше нито луна, нито звезди. Неравна ивица бяла пяна очертаваше брега. Отново проговорих:

— Въздухът е чудесен.

Глория замълча, вторачена в безкрая. Далеч по брега на един нос светеха лампи.

— Там е Малибу — продължих, — където живеят кинозвездите.

— Какво ще правиш сега? — попита ме тя най-сетне.

— Не знам точно. Мисля си утре да отида при мистър Максуел. Може би ще успея да го убедя да ми помогне. Според мен прояви голям интерес…

— Винаги утре. Големият шанс е винаги утре.

Край нас минаха двама мъже с въдици за дълбоководен риболов. Единият влачеше акула чук, дълга към метър и двайсет, и в момента казваше на другия: „Тая малката няма да прави повече поразии“.

— Ами ти какво ще правиш? — попитах Глория.

— Аз ще сляза от въртележката. Приключих с тази гадна история.

— Коя история?

— Живота.

— Защо не се опиташ да си помогнеш? Към всичко се отнасяш неправилно.

— Не ме поучавай.

— Не те поучавам, но ти трябва да промениш отношението си към всичко. Сериозно ти говоря. Заразяваш всички, с които имаш работа. Ето, вземи мене. Преди да се запозная с теб, през ум не ми е минавало, че мога да не успея. Никога не съм мислил, че ще се проваля. А сега…

— Кой ти внуши тези приказки? Сам не можеш да ги измислиш.

— Мога.