Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Какви са шансовете ви да спечелите дербито тази вечер?
— Добри. Но всъщност важното е не толкова да спечелиш, колкото да не загубиш. Ако приключиш последен, те дисквалифицират.
— Ако бира „Джонатан“ предложи 25 долара за победителя, мислиш ли, че имате шанс да ги спечелите?
— Ще се постараем с всички сили.
— В такъв случай… Както и да е. — Той ме изгледа от главата до петите — Мисис Лейдън ми каза, че имаш амбиции да пробиеш в киното, а?
— Да, но не като актьор, а като режисьор.
— Не ти ли се ще работа в пивоварната промишленост?
— Май не.
— Бил ли си някога режисьор?
— Не, сър, но не ме е страх да опитам. Знам, че мога да се справя. О, нямам предвид пълнометражен игрален филм като онези на Болеславски, Мамулян или Кинг Видор, а нещо съвсем друго като за начало.
— Какво например?
— Ами нещо кратичко, две-три ролки. Как минава денят на един събирач на смет или за живота на някой обикновен човек, нали разбирате, който печели по трийсет долара на седмица и с тях трябва да гледа децата си, да си купи къща, кола, радио… от тия хора, които винаги дължат пари. Нещо по-различно, камерата да разказва…
— Разбирам…
— Не исках да ви отегчавам, но рядко се намира някой да ме изслушва и така се увличам, че не мога да спра.
— Не ме отегчаваш. Всъщност ми е интересно. Но може би и аз прекалих…
— Добър вечер… — поздрави мисис Лейдън, която тъкмо влизаше в ложата. Мистър Максуел стана. — Седнал си на моето място, Джон — каза му тя. — Премести се на другия стол. — Мистър Максуел се засмя и освободи мястото й. — Ау, ау, колко добре изглеждаме — обърна се мисис Лейдън към мен. Изчервих се.
— За пръв път в живота си нося смокинг. Мистър Доналд е наел смокинги за мъжете и официални рокли за момичетата. Всички ще участваме в процесията.
— Какво ще кажеш за него, Джон? — попита мисис Лейдън. — Добро момче е.
— Винаги вярвам напълно на преценките на Джон — обясни мисис Лейдън. Сега започна да ми става ясно защо мистър Максуел ми бе задавал толкова въпроси.
— Насам, младежи — извика Роки по микрофона, — насам… Дами и господа, предстои ни да присъстваме на откритата сватбена церемония между Вий Лъвъл и Мери Холи — двойка номер 71, но не забравяйте, че забавленията за тази вечер не свършват с приключването на сватбеното тържество. То е само началото, само началото. След сватбата ще се проведе дербито…
Той се наведе, за да може Сокс да му прошепне нещо.
— Дами и господа, имам удоволствието да ви представя свещенослужителя, който ще извърши службата, той ви е добре познат — преподобният Оскар Гилдър. Заповядайте тук, мистър Гилдър.
Свещеникът се появи на дансинга и тръгна към естрадата, а публиката започна да ръкопляска.
— Заемете местата си — подкани ни Сокс. Бяха ни определили къде да застанем и ние веднага се насочихме натам: мъжете от едната страна на естрадата, момичетата — от другата. — Преди да започне процесията, искам да изкажа благодарност на хората, които направиха възможно това събитие. — Той погледна листчето си. — Булчинската рокля е подарък от мистър Самюелс за сметка на магазина „Бон Топ“. Моля, изправете се мистър Самюелс.
Мистър Самюелс се изправи и се поклони, а публиката го аплодира.
— Обувките на булката са подарък от луксозния магазин на главната улица. Моля, станете, мистър Дейвис.
Мистър Дейвис се изправи.
— … чорапите и копринените… подробности са подарък от базара за дамска мода „Поли Дарлинг“. Мистър Лайтфут, тук ли сте?
Мистър Лайтфут се изправи, а публиката вече ревеше.
— … косата й е накъдрена и фризирана от дамския салон „Помпадур“. Тук ли е мис Смит?
Мис Смит се изправи.
— А облеклото на младоженеца от главата до петите е подарено от компанията „Тауър“, която произвежда готово облекло. Мистър Тауър…
Цветята, с които е украсена залата, както и цветята, с които са закичени състезателките, са дар от разсадника „Платанов хребет“. Мистър Дюпре…
Мистър Дюпре се изправи.
— А сега, дами и господа, отстъпвам микрофона на преподобния Оскар Гилдър, който ще извърши церемонията и ще свърже тези двама прекрасни младежи…
Той подаде цялата стойка с микрофона на Роло, който я закрепи на дансинга пред естрадата. Преподобният Гилдър мина зад нея, кимна към оркестъра и той засвири сватбен марш.