Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Не зная, Кел — рече Бриз и поклати глава. От насмешливостта му не беше останала и следа: изглежда, вече гледаше сериозно на плана. — Лорд Владетеля все трябва да се е сдобил с този атиум отнякъде. Ами ако просто отиде в някоя мина и си набави още?
— Да, никой не знае къде се добива атиумът — обади се Хам.
— Не бих казал чак никой — рече с усмивка Келсайър.
Бриз и Хам се спогледаха и Хам попита:
— А ти знаеш, така ли?
— Разбира се — отвърна Келсайър. — Една година от живота си работих там.
— В Ямите? — попита Хам с нескрита изненада.
Келсайър кимна и каза:
— Точно затова лорд Владетеля се е постарал никой от работещите там да не оцелее — не може да си позволи тайната му да бъде разкрита. Това не е просто каторга, нито късче от яда, където пращат размирни скаа, за да умрат. Това е и мина.
— Да, логично… — измърмори Бриз.
Келсайър тръгна към масата на Бриз и Хам.
— Имаме необикновена възможност, господа. Възможност да направим нещо велико — нещо, което не е постигала нито една друга банда. Ще оберем самия лорд Владетел! Но има и още. Ямите едва не ме убиха, а после видях неща… които ме промениха. Видях скаа, които работят без надежда. Видях банди, които се прехранват, като крадат от благородниците, заради което ги залавят и убиват. Видях бунтовници, които безуспешно се мъчат да се противопоставят на лорд Владетеля. Бунтовническото движение се проваля, защото е зле организирано и разпръснато. Всеки път, когато някоя негова фракция набере сили, Стоманеното министерство я смазва. Господа, това не е начинът да се победи Последната империя. Но за една малка група — специализирана, с разнообразни умения — има надежда. Ще работим без голям риск да бъдем разкрити. Знаем как да избягваме пипалата на Стоманеното министерство. Познаваме начина на мислене на благородниците и умеем да се възползваме от слабостите му. Можем да се справим!
Той млъкна, изправен до масата на Бриз и Хам.
— Какво да ти кажа, Кел — рече Хам. — Не че изразявам несъгласие с мотивите ти. По-скоро всичко това ми се струва твърде… дръзко.
Келсайър се усмихна.
— Съгласен съм, че е дръзко. Но си готов да участваш, нали?
Хам помисли и кимна.
— Знаеш, че ще се присъединя към групата ти, независимо от работата. Може да ми изглежда налудничаво, но същото може да се каже и за други твои планове. Кажи ми нещо обаче. Сериозно ли смяташ да свалиш лорд Владетеля от власт?
Келсайър кимна. По някаква причина Вин бе почти готова да му повярва.
— Добре тогава. Брой ме — заяви Хам.
— Бриз? — попита Келсайър.
Облеченият като благородник мъж поклати глава.
— Колебая се, Кел. Струва ми се малко прекалено, дори за теб.
— Бриз, нуждаем се от твоята помощ. Никой не умее да Успокоява тълпата по-добре от теб. Ако ще събираме армия, ще ни трябват колкото се може повече аломанти.
— Което си е вярно, вярно си е — съгласи се Бриз. — Но все пак…
Келсайър се усмихна и постави нещо на масата — чашата, която Вин бе наляла на Бриз. Тя дори не бе забелязала, че я е взел от бара.
— Помисли за предизвикателството, Бриз — рече Келсайър.
Бриз погледна чашата, после вдигна очи към Келсайър. Накрая се разсмя и протегна ръка към виното.
— Добре. Ще участвам.
— Това е невъзможно — отекна един сърдит глас от дъното на стаята. Клъбс седеше, скръстил ръце, и гледаше навъсено Келсайър. — Какво всъщност си намислил, Келсайър?
— Бях искрен с вас — отвърна Келсайър. — Възнамерявам да прибера атиума на лорд Владетеля и да съборя империята му.
— Не можеш — заяви намръщеният мъж. — Това е пълна глупост. Инквизиторите ще ни обесят на куки в гърлата.
— Може би — отвърна Келсайър. — Но помисли за наградата, ако успеем. Богатство, власт и земя, където всички скаа ще живеят като хора, а не като роби.
Клъбс изсумтя, после се изправи и бутна стола си назад.
— Нито една награда не е достатъчна. Лорд Владетеля се опита да те убие веднъж… и виждам, че няма да се успокоиш, докато не го постигне. — Той се обърна, излезе и затръшна вратата.