Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вин надзърна в чувствата си. Дали симпатията й към този човек беше естествена? Или той отново я манипулираше? Тя поклати глава и се отдалечи от бара, като остави чашите там.
Бриз въздъхна. Но не стана да ги вземе.
Вин беше свикнала с ъглите и сенките — за да е достатъчно близо, за да подслушва, и достатъчно далеч, за да избяга. Но от тези двамата не можеше да се скрие — не и докато стаята бе празна. Ето защо предпазливо седна при тях. Трябваше й информация — невежеството й беше сериозен недостатък в този нов свят на Мъгливи.
Бриз се засмя.
— Изнервена ли си, малката ми?
Вин пренебрегна въпроса.
— Ти… — рече тя и погледна Хам. — И ти ли си Мъглив?
Хам кимва и отвърна:
— Аз съм Главорез.
Вии се намръщи объркано.
— Горя олово — добави Хам. — По-точно пютриум.
Вин го погледна въпросително.
— Това му дава физическа сила, скъпа — поясни Бриз. — Удря разни неща — най-вече други хора, — които се опитват да ни пречат, докато вършим това, с което сме се захванали.
— Не е само това — възрази Хам. — Аз отговарям за общата сигурност по време на работа, доставям на главатаря работници и войници, когато има нужда от такива.
— А през останалото време ще ти досажда с пустословно философстване — добави Бриз.
Хам въздъхна.
— Бриз, честно казано, понякога не зная защо… — И млъква, защото вратата се отвори и влезе друг човек.
Новодошлият беше загърнат в захабено кафяво наметало, под което носеше кафяви панталони и семпла бяла риза. Но виж, лицето му бе много по-забележително от дрехите. Беше сбръчкано и съсухрено, като изгнило парче дърво, а в очите му се четеше недоволство, характерно за възрастните хора. Вин не можеше да определи възрастта му — беше достатъчно млад, та все още да не е прегърбен, но достатъчно възрастен, та в сравнение с него хора на средна възраст като Бриз да изглеждат младежи.
Новодошлият ги огледа, изпухтя презрително, отиде до едва маса в другия край и седна. Вин забеляза, че накуцва.
— Трап ще ми липсва — въздъхва Бриз.
— На всички ще ни липсва — обади се тихо Хам. — Но Клъбс е много добър. Работил съм с него.
Бриз хвърли кос поглед към новодошлия.
— Чудя се дали ще мога да накарам него да ни донесе питиетата.
— Бих платил, за да видя как ще стане — засмя се Хам.
— Не се и съмнявам — отвърна Бриз.
Вии погледна към новодошлия, който демонстративно ги игнорираше, и попита:
— Той какъв е?
— Клъбс ли? — попита Бриз. — Той, мила моя, е Задимител. От него се иска да попречи на инквизитора да ни намери.
Вин прехапа долната си уста, обмисляше новата информация. Мъжът я изгледа втренчено и тя отмести поглед. Докато се обръщаше, забеляза, че Хам я гледа.
— Харесваш ми, малката — рече той. — Другите свръзки, с които съм работил, или бяха твърде изплашени от нас, или ревнуваха, че сме навлезли в тяхна територия.
— Така е — съгласи се Бриз. — Ти не си като повечето дребосъци. Но ще ми харесваш още повече, ако ми донесеш онази чаша вино…
Вин не му обърна внимание, а повтори:
— Дребосъци?
— Така по-надутите членове на нашата крадлива общност наричат второстепенните крадци — обясни Хам. — Казват ви дребосъци, защото ви използват за… по-незначителни задачи.
— Без да се обиждаш, разбира се — добави Бриз.
— О, не бих се обидила от… — Вин млъкна, усетила странното желание да се хареса на издокарания мъж. Погледна го. — Престани с това!
— Виждаш ли? — обърна се Бриз към Хам. — Тя все още е запазила способността си да решава сама.
— Ти си безнадежден.
„Те си мислят, че съм свръзка. Значи Келсайър не им е казал коя съм. Защо?“ Не беше имал време? Или това бе тайна, която не смяташе да споделя с другите? Доколко може да се довери на тези хора? И щом я смятаха за обикновен „дребосък“, защо бяха мили с нея?
— Кой още чакаме? — попита Бриз и погледна към вратата. — Освен Кел и Докс, искам да кажа.
— Йеден — отвърна Хам.
Бриз направи кисела физиономия.
— А, да.
— Напълно съм съгласен с теб — рече Хам. — Но съм готов да се обзаложа, че той храни същите чувства към нас.
— Изобщо не разбирам защо е поканен — подхвърли Бриз.
Хам сви рамене.
— Сигурно има някаква връзки с плана на Кел.
— Ах, прословутият „план“ — рече замислено Бриз. Какво ли ни е подготвил този път?
Хам поклати глава.
— Кел и проклетата му склонност към драматизъм.
— Тъй де.
След малко вратата се отвори и влезе въпросният Йеден. Беше невзрачен човечец и Вин не можа да си обясни защо двамата бяха говорили за него с неприязън. Дребен, с къса къдрава кестенява коса, Йеден беше облечен с простички дрехи на скаа и загърнат в лекьосано кафеникаво наметало. Огледа стаята недоволно, но не се държеше с откритата враждебност на Клъбс, който продължаваше да седи в другия край на стаята и да ги поглежда навъсено.