Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Чу ме добре, Хам — рече Келсайър. — Това е операцията, която подготвям от известно време — разрушаването на Последната империя. Или поне на нейния център на управление. Йеден ни наема да съберем армия и да му осигурим възможността да овладее този град.
Хам и Бриз се спогледаха, после едновременно се обърнаха към Доксон, който кимна сериозно. Известно време в стаята беше съвсем тихо. Накрая Йеден се засмя унило и поклати глава.
— Не биваше да се съгласявам. Сега, когато го каза на глас, си давам сметка колко е абсурдно.
— Довери ми се, Йеден отвърна Келсайър, Тези хора неведнъж са се справяли с абсурдни задачи.
— Може и така да е. Кел — обади се Бриз. — Но в този случай съм склонен да се присъединя към неодобрението на твоя приятел. Да свалим Последната империя… че бунтовниците се опитват да го направят от хиляда години! Защо смяташ, че ще успеем там, където всички други са се провалили?
Келсайър се усмихна.
— Ще успеем, защото сме по-далновидни, Бриз. Нещо, което липсва на бунтовниците.
— Какво?! — Йеден като че ли малко се ядоса.
— За съжаление е точно така — отвърна Келсайър. — Бунтовниците осъждат хора като нас заради алчността ни, но въпреки високите си морални ценности — които между другото аз уважавам — никога не постигат целите си. Йеден, твоите хора се крият в горите и хълмовете и говорят за това как един ден ще се вдигнат и ще подхванат величествена война срещу Последната империя. Но нямат ни най-малка представа как да подготвят и осъществят плановете си.
Йеден се начумери.
— А сега ти нямаш представа какво говориш.
— Така ли? — попита нехайно Келсайър. — Кажи ми, какво са постигнали твоите бунтовници през тези хиляда години борба? Къде са вашите успехи и победи? Тужиерското клане преди триста години, със седем хиляди избити бунтовници? Някое случайно нападение на канална ладия или отвличането на дребен благородник?
Лицето на Йеден пламна.
— Това е най-доброто, което можем да постигнем с такива хора! Не ги обвинявай за провалите — хвърли вината върху останалите скаа. Не можем дори да си осигурим помощта им. Вече хиляда години понасят да ги тъпчат, не им е останал никакъв дух. Трудно е да намериш един на хиляди, който да те изслуша, а какво остава да участва в борбата!
— Успокой се. Йеден. — Келсайър вдигна ръка. — Не се опитвам да омаловажа смелостта ви. Забрави ли, че сме на една и съща страна? Обърна се към мен, защото имаш затруднения в набирането на собствена армия.
— И все повече съжалявам за решението си, крадецо — рече Йеден.
— Е, ти вече ни плати — отвърна Келсайър. — Така че е малко късно да се отказваш. Ние ще ти съберем желаната армия, Йеден. В тази стая се намират най-способните, най-умните и най-опитните аломанти в града. Ще видиш.
Отново се възцари тишина. Вин седеше и ги гледаше, смръщила вежди. „Каква е играта ти, Келсайър?“ Изявлението му за свалянето на Последната империя бе очевидно само за параван. Най-вероятното обяснение бе, че е решил да припечели от бунтовниците. Но… щом вече му бяха платили, защо продължаваше тази игра?
Келсайър се обърна към Бриз и Хам.
— Е, господа? Какво мислите?
Двамата се спогледаха и след кратко мълчание Бриз каза:
— На всички е известно, че не съм от хората, които бягат от предизвикателствата. Но, Кел, имам известни съмнения относно твоите аргументи. Сигурен ли си, че можем да се справим с това?
— Напълно — отвърна Келсайър. — Предишните опити за свалянето на лорд Владетеля са били неуспешни, защото е нямало подходяща организация и планиране. Ние сме крадци, господа — при това невероятно добри. Можем да оберем необираемото и да измамим неизмамимото. Знаем как да превърнем някоя неописуемо сложна задача в поредица от по-прости и лесни и да ги решим една по една. Знаем как да получим това, което искаме. Всичко това ни прави идеалните кандидати за тази операция.
Бриз се намръщи.
— И… колко ще получим за постигане на непостижимото?
— Трийсет хиляди боксинга! — възкликна Йеден. — Половината сега, половината, когато ми осигурите армията.
— Трийсет хиляди? — попита Хам. — За операция с подобни размери? Че това едва ще покрие разходите. Ще трябва да шпионираме сред благородниците, да следим слуховете, ще са ни нужни поне две сигурни квартири, да не говорим за място, достатъчно голямо, за да скрие цяла армия…
— Безсмислено е да се пазариш с мен, крадецо — тросна се Йеден. — За теб трийсет хиляди може да не са толкова много, но тази сума е резултат от дългогодишни спестявания. Не можем да ви платим повече просто защото нямаме.
— Работата си я бива, господа — обади се Доксон.