Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)

сковали ямата на всяко зло,

и ако Вечността, баща на всичко,

пак пусне със помръдване едничко

Змията хваната47 и дигне тя чело —

е тях на съдбата нишките сплетете

и царството свободно пак върнете!

Да носиш болка, сякаш непомерна,

да простиш злоба, от нощта по-черна,

да устоиш на неприятел всемогъщ,

да се надяваш и самата ти надежда

да бликне туй, в което тя се вглежда,

да любиш, да си все един и същ —

това, Титане, вечно ще остава

и свобода, и хубост величава,

че то едничко е Живот, Победа, Слава!…