Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)
- Автор: Шели Пърси Биш
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
Звукът разля се, сякаш бе без край,
и всички хора станаха внезапно
от своя сън, събраха се навън
и със учудване се вглеждаха в небето,
което още с музика гърмеше.
Аз скрих се във фонтана на площада,
свит като лунен лъч върху водата
между зелените листа, и скоро
тез грозни фигури, лица, които
ти казах, че ми причиняват болка,
преминаха във въздуха, полека
се скриха, вятърът разся ги, и онези,
които носеха ги дотогава,
изглеждаха и кротки, и красиви,
като че някакъв ужасен грим
от тях бе паднал; и тогава всичко
различно бе; след кратка изненада
и поздрави на изумена радост
пак се прибраха хората да спят.
А сутринта — повярвала ли би,
че биха могли жаби и тритони,
и змии хубави да са? И все пак — бяха!
И то почти без да променят нещо
от формата или цвета си. Всичко живо
съблякло беше злата си природа!
Не мога да опиша радостта си,
когато покрай езеро едно,
сред храсти, сплетени със старо биле,
видях две блеснали рибарчета, надолу
надвесени, да зобат с дълги човки
от ярко клонче кехлибарени зърна,
и отразена във дълбокото, таз гледка
лежеше хубава като в небе!
Тъй с мисли, пълни с радостни промени,
те срещнах пак и туй за мене бе
промяната най-радостна!
АЗИЯ
От днес
не ще се никога разделяме, додето
сестра ти целомъдрена, повела
непостоянната и ледена луна,
не види топлата ти равна светлина.
Ще се стопи сърцето й тогава
като априлски сняг и ще се влюби
във теб.
ДУХЪТ НА ЗЕМЯТА
Тъй както влюбена е Азия
във Прометей?
АЗИЯ
Немирнико, млъкни!
Ти твърде млад си да говориш за това!
Решили ли сте вий, един във друг
като се взирате, да размножите
красивите си същества, да тръгнат нови
огньове кълбести сред въздуха подлунен?
ДУХЪТ НА ЗЕМЯТА
Не, майко, докато сестра ми свети само
за себе си, не ще е справедливо
да ходя помрачен!
АЗИЯ
Почакай!… Гледай!
Влиза Духът на Часа.
ПРОМЕТЕЙ
Ний чувстваме какво си ти видял,
какво си чул. Но все пак — говори!
ДУХЪТ НА ЧАСА
Когато спря звукът, изпълнил с гръм
небесните и земни бездни, всичко
се промени и въздухът невидим,
и слънчевата необятна светлина
преобразиха се, като че обич вля се
във тях — и валчестия свят обгърна!
По-ясен стана погледът ми, можех
да виждам тайните на цялата вселена.
Зашеметен от радост, аз се носех
и плисках въздуха с отпуснати криле.
Жребците ми във слънцето откриха
рожденото си място, отсега
там ще живеят те и няма вече
във надпревара да напрягат сили,
спокойно ще пасат цветя от огън
сред слънчевите пасища — до тях
луноподобната ми колесница
сред храм огромен ще стои и ще се взират
във нея статуи, изваяни от Фидий41,
изобразили Азия и тебе,
Земята, мене, вас, красиви нимфи,
и цялата любов, която в нас е!
Тъй ще стои тя — спомен за вестта,
която първа е донесла. Ще тежи
над нея свод с гравирани цветя
по ъглите; ще го прикрепят здраво
дванадесет колони бляскав камък
и ще се вижда ясното небе.
Подобия на тез жребци крилати
ще бъдат вързани с змия двуглава
за храма и ще спомнят оня полет,
след който там почиват те… Уви!
Езикът ми несъвършен блуждае нейде,
а колко още има да разказва!
Та вече казах, аз се носех горе
и беше, както и сега е още,
блаженство, остро като болка да се движиш,
да дишаш и да бъдеш! Обикалях
местата, дето хората живеят,
и бях разочарован, че не виждах
промяната голяма вън в нещата,
тъй както вътре чувствах я. Но скоро
отблизо взрях се. Ето! Без крале
стояха троновете, хората вървяха
един до друг и бяха като духове
спокойни и добри! Нито един
не се подмазваше, не бе премазвай,
омраза, унижение и страх,
себепрезрение или себелюбивост
не издълбаваха в човешките чела
като пред адската врата ония думи;
„О, вий, кои престъпяте тоз праг,
надежда всяка тука оставете!“
Нито един не беше начумерен,
нито трепереше, нито един
не гледаше с угоднически ужас
студена заповед във погледа на друг,
доде от поданик на волята тиранска
не се превърнеше (по-страшна участ!)
във жертва смазана на свойта воля,
пришпорила го като кон до смърт!
Нито един не бе извърнал устни
във гънка, истината омотала.
за да дадат с усмивката лъжата,
41
„…статуи, изваяни от Фидий…“ — Фидий е другият най-велик гръцки скулптор. Роден около 500 г. преди н.е. Не е запазено нито едно от произведенията му. Той е бил автор на прославената статуя на Атина Палада и на изображението на Зевс Олимлиец — едно от „седемте чудеса“ на стария свят.