Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)
- Автор: Шели Пърси Биш
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
Ела! Яви се!
Явява се дух, който прилича на дете,
с криле на раменете.
Тоз дух е моят
факелоносец. Факела си той
преди изпусна, вгледан в оня поглед,
от който пак ще го запали с обич.
А обичта е огън, скъпа дъще,
тъй, както тази в теб!
Лети напред
и всички заведи оттатък Ниса39,
върха на Бакхус, премини през Инд
и притоците му, потоци бурни
и езера кристални, като газиш
с нозе неовлажнени, неуморни
и неотлагащи; през долове зелени,
докато стигнеш езерцето малко,
прозрачно и безветрено, където
върху вълни недвижни всеки миг
се отразява храм, отгоре дигнат,
и ясно виждат се колони, арки,
капители, високи като палми,
и многобройни образи от камък,
които сякаш Праксител40 е ваял,
та мраморните им усмивки пълнят
притихналия въздух с вечна обич.
Сега е пуст той, но преди бе храм
на тебе, Прометей. Младежи смели
съперничеха си във твоя чест
да носят сред божествена тъма
тоз факел, твоя знак — като ония,
които факела на своята надежда
до гроба носят в мрака на живота.
И ти донесе го така, с победа пълна,
до тази крайна цел на времето!…
Но тръгвайте и — сбогом! Там при храм
уречената пещера ви чака!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
Гора. В дъното пещера. Прометей, Азия Пантея Йона и Духът на Земята
ЙОНА
Какъв е той — неземен! Как се плъзга
между листата! Светлина блести
върху челото му като звезда зелена
и изумрудените и лъчи
се смесват с русите коси, докато стъпва,
и блясъкът му във тревата пада
на едри, хубави снежинки! Сестро,
познаваш ли го?
ПАНТЕЯ
Той е оня дух,
най-нежен, който води през небето
Земята, и далечните съзвездия
наричат неговата светлина
най-хубава от всичките планети.
Понякога връз пяната солена
на морските вълни той плува, друг път
от облаци си прави колесница
или върви сред градове, когато
заспало всичко е, по върхове се качва,
надолу по реките слиза, броди
като сега през лесове зелени
и чуди се на гледките пред него.
Преди господството на Юпитер
обичаше той Азия и всеки
свободен час пристигаше при нея
да се напие с течна светлина
от нейните очи — за нея той
жадувал — казваше ни — както някой,
загубен в пясъците. Пред сестра ни
той всичко доверяваше по детски,
разправяше какво видял е ново,
(а много нещо виждаше, макар
то в него да оставаше без мисъл)
и Азия наричаше тогава
— защо, не знаеше, не знам и аз —
той: „Мила мамо!“
ДУХЪТ НА ЗЕМЯТА
Мамо, мила мамо,
дали ще мога да говоря с тебе,
тъй както някога? Очите си да скрия,
след като радост ги е уморила,
в ръцете нежни? И дали ще мога
през ранните следобеди, когато
за мене няма работа в простора
замлъкнал, пак при тебе да играя?
АЗИЯ
Аз те обичам, мило същество,
и все със теб ще бъда отсега
и моля те да ми говориш с твоите.
най-прости думи! Някога утеха
ми бяха те — сега ще бъдат радост!
ДУХЪТ НА ЗЕМЯТА
О, майко, аз по-мъдър съм от днес
(макар че никога едно дете не може
да стигне теб по мъдрост!) — да, от днес
съм по-щастлив, и по-щастлив, и мъдър!
Ти знаеш — жабите и червеите гадни,
и змиите, и зверовете лоши,
и клоните със плодове отровни
са пречка винаги по моя път
из тоя свят зелен — а също тъй
когато сред човешките свърталища
ме срещнат хора със лица сурови
или със погледи разсърдени и горди,
или със хладен и надут вървеж,
или с усмивки кухи и лъжливи,
или със тъпата насмешка на невежи,
които само себе си обичат,
или с подобни грозни маски, скрили
зад лоши мисли съществото мило,
което ний наричаме човек —
когато срещнат ме жени коварни
(най-грозните от грозните неща,
макар прекрасни даже в тоя свят,
където ти си истински прекрасна,
ако усмихнати са и добри
и искрени и волни като тебе!),
то болка свива моето сърце,
щом мина покрай тях, макар че те
заспали са и аз незрим оставам.
Тъй беше досега. Но ето днес
вървях през град огромен, заграден
с гористи хълмове; пред градската врата
заспал бе часовоят. В тоя миг
отекна звук тъй силен, че разтърси
сред лунна среднощ кулите, тъй хубав,
че по е хубав само твоят глас.
39
„…оттатък Ниса…“ — Ниса е планината, в която нимфите са отгледали младия Дионис (Бакх), средище на легендарни вакханалии.
40
„…които сякаш Праксител е ваял…“ — Праксител (роден около 370 г. преди н.е.) — знаменит гръцки скулптор, автор на прочутата статуя на Хермес, Афродита Книдска и др.