Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
Мичъл взе чашата и се облегна, защото му стана приятно да се полюбува на красивия й профил и възбуждащите нежни устни. На устните му трепна усмивка, като си представи как седемгодишното момиченце с гъста, буйна червена коса се е облегнало на кухненската маса с дръжка от метла в ръка вместо микрофон.
Опита се да си я представи и в униформа на ученичка от католически колеж, облечена с бяла блузка, кариран вълнен сукман, бели чорапи и кафяви обувки. А когато си помисли как стои на пръсти пред черната дъска и сто пъти изписва: „Обещавам да спазвам правилата“, повдигна вежди развеселено. Припомни си думите й, че монахините я харесвали заради ангелското й гласче, и в главата му се роди друг образ: на малка хористка с дълга рокля, с текстове на песни в ръка.
Мичъл имаше представа какво е католически църковен хор. До петата си година, преди да го изпратят в пансион, беше живял в Италия при семейство Калиорозо. Серджо Калиорозо и неговата съпруга бяха ревностни католици и смятаха за изключително важно той да получи кръщение, ето защо непосредствено преди да се разделят с него, те го приобщиха към своята религия. Мичъл ясно си спомняше онзи юлски ден, когато го кръстиха: в малкия селски параклис се дишаше трудно, Розали Калиорозо така беше изгладила и колосала бялата му риза, че я чувстваше като гипсова рамка около врата си. На всичкото отгоре възрастният свещеник изнесе една безкрайна проповед за тайнството на кръщаването и докато той редеше думите, Мичъл си мислеше единствено за момента, когато ще го полеят със студена вода, както му беше описала Розали. Но в крайна сметка се оказа, че водата съвсем не беше студена. Ето така беше запомнил цялата церемония.
Но макар и кръстен като католик, той никога не беше живял като набожен и благочестив човек, даже не беше влагал старание да се придържа към католическата вяра. Във всички пансиони, където беше живял, посещението на богослужения се смяташе задължително и след като проучваше коя от религиите има най-кратка служба, той веднага се „покръстваше“ в тази вяра. Беше на четиринайсет, когато равинът в неговото училище се поболя и не остана кой да води службите на еврейските момчета, тогава Мичъл побърза да обясни своето ревностно желание да се присъедини към Юдейската вяра и по такъв начин цели шест месеца се измъкна от посещаване на богослужения.
Да, но ето, макар и в средата на задушаващи религиозни ограничения, Кейт беше съумяла да се съхрани и да се развие. Той отпи от виното, като се питаше как такава изключителна красавица като нея, която би предизвикала завист у всяка жена, е запазила цялата си чистота и непринуденост. Мичъл често се радваше на компанията на прекрасни, умни жени, познаваше и доста скромни, чаровни дами, които също му доставяха удоволствие със своята интелигентност и чувство за хумор. За пръв път обаче срещаше жена като Кейт Донован — тя носеше съчетание от всички най-прекрасни женски качества, освен това имаше невероятно добра душа и някакво обаятелно чувство за порядъчност. И като се имаше предвид, че не беше приела до крайност католическото благоприличие, всичко това я правеше неустоимо завладяваща.
Любопитно му беше да научи още за нея — тя не му разказа нищо за майка си, за свои братя или сестри, — но реши да не разпитва. Съзнаваше, че ако започне да й задава въпроси за семейството, тя също ще го заразпитва. Но макар да беше готов на всичко, за да я държи в прегръдките си, той не понасяше въпроси за детството и за семейството си.
Погледът й беше насочен към дърветата и храстите в самия край на градината — навярно обмисляше въпросите, които ще му зададе, каза си Мичъл, — но изведнъж тя се сепна уплашено и се приведе напред.
— Видя ли онова там?
— Кое? — попита той и почти се надигна.