Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Мичъл… — за пръв път изричаше името му толкова нежно, после сведе поглед и замълча за момент, сякаш и тя като него усети сладка тръпка на изненада при произнасянето му.
— Да? — попита той с примирение, че ще трябва все пак да изброи имената на езиците, които владееше.
Тя вдигна очи към него с озадачена усмивка:
— Защо наричаш себе си „хибрид“?
— Защото съм американец по рождение и европеец по възпитание.
Тя кимна доволно.
— Имаш ли братя и сестри?
Тези неочаквани въпроси го изненадаха и подразниха, затова отговорът му беше кратък:
— Не, не бих казал.
— Не би казал? — повтори тя и добави иронично: — За родители също ли не би казал нищо?
— Не.
— Излиза, че нямаш семейство, така ли?
— Какво значение има това, по дяволите?
— Никакво — отвърна тя с нотка на тъга и примирение и Мичъл ясно си даде сметка, че явно ще загуби доверието й, ако продължи да се измъква от въпросите й.
— Имам снаха, племенник и една стара леля — изрече той, но предпочете да премълчи, че има дядо.
— Но как така, нямаш братя и сестри, а имаш снаха и племенник?
— Защо се интересуваш от всичко това? — попита рязко той.
— Ти да не си агент на ЦРУ или някой безследно изчезнал?
Ядът и раздразнението му попречиха да не избухне в смях.
— Не позна.
— Ами, естествено, че не съм — отбеляза небрежно и се изправи. — Ако беше такъв, сигурно щеше да се прикриваш по-умело.
Мичъл също се изправи и зададе рязко свой въпрос:
— Винаги ли си толкова любопитна?
Във въпроса му прозвуча и упрек, и предупреждение да го остави на спокойствие. И Кейт действително го направи — и в буквалния, и в преносния смисъл. Тя се отдръпна, давайки си сметка за жестоката реалност, която нямаше нищо общо с мечтаната допреди това нежна идилия. Явно всичко се свеждаше до желанието му да й се порадва час или два в леглото. Той виждаше у нея само подходящ сексуален партньор. За момент се почувства склонна да приеме нещата в този им вид, но пък в крайна сметка вече беше преживяла достатъчно скръб и проблеми в Чикаго. Нямаше защо да се товари с още унижения и угризения.
Нейната реакция беше недвусмислена и Мичъл набързо прецени, че това беше доста по-подходящ финал на вечерта. Най-подходящият. Даже беше доволен от тази развръзка. Когато на другия ден отидат в Сейнт Мартен, тя ще бъде негова.
— Стана късно — каза той. — Ще дойда да те взема утре в десет.
Но за негова изненада тя поклати глава, прокашля се и отвърна:
— Не. Благодаря ти, но предпочитам да се оправя сама.
„Прави се на интересна“ — каза си Мичъл. Той не понасяше жени, които се превземат, и кой знае защо изпита задоволство, че тя е от тях. Само че когато се обърна и го погледна в очите, той си даде сметка, че изобщо не става дума за превземка. Кейт се усмихна мило и каза:
— Довиждане, Мичъл. Благодаря ти за тази прекрасна вечер. За мен тя беше истинска приказка.
— Ами тогава да не бързаме да й поставяме край.
— Няма как.
От една страна, Мичъл не искаше да я разочарова, но, от друга, не желаеше да се оставя да го притискат и да прави компромиси.
— Само защото отказвам да говоря за живота си? — поинтересува се той.
— Не за това, а защото ти настоя да чуеш разказа за моето детство, а аз от теб не получих нищо.
— Нищо ли? — попита насмешливо той с учудено вдигнати вежди.
Той й обясни, че вместо да й предлага разкази за живота си, е предпочел да й даде тялото си, и Кейт се помъчи да се пребори с поредната изкусителна тръпка, а миг след това у нея отново нахлу онова странно усещане, че съдбата е предопределила да се роди приятелство между тях. Без да се замисли, тя сложи длан на лицето му и се усмихна, загледана в присвитите му очи.
— Знам, че всяка жена ще бъде щастлива да получи това, което предлагаш на мен, но проблемът е, че за мен ти си нещо много повече от красиво мъжко лице…
След тези думи погледът му се развесели и лицето му трепна, от което Кейт усети още по-топла привързаност към него, но и предчувствие за болка.
— Според мен ти си многопластов човек и когато утре се видим пак, аз няма да се откажа от желанието си да отгръщам един по един всеки пласт и да надничам какво ще открия под него. — Той обаче не каза нищо и тя продължи: — Но ти ще ме спираш и ще ти бъде неприятно, че го правя, нали така?
Мичъл се почувства неловко от тази нейна прямота, но и се възхити на смелостта й, ето защо реши, че тя заслужава да бъде откровен:
— Да.
— Знаех си, че е така — промълви тя. — По-добре си върви, докато не съм променила решението си.
Мичъл забеляза, че ръката й трепери, гласът й трепти от възбуда. Беше сигурен, че ако протегне ръце към и тя веднага ще промени решението си. Въпреки това реши, че най-благоразумно ще бъде да я послуша. Но и да не остава горчив привкус след първата им среща, точно преди да излезе, се пошегува: