Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
„Имаш ли нещо против да застана до теб?“ — беше попитал статуята, докато я оглеждаше от всички страни.
Мичъл се замисли колко идиотски е бил и онзи въпрос, и фактът, че в този момент правеше сравнение между едно червенокосо чикагско момиче и гръцка статуя от алабастър. Реакциите му към Кейт Донован бяха крайно чудати и непонятни, но макар да не разбираше защо тя му действа така, нито пък накъде водеше всичко това, нещо изведнъж възбуди у него известна предпазливост. Той реши през останалата част от вечерта да проявява повече благоразумие и да не изневерява на собствените си правила.
Кейт спря пред него и погледна към плажа, защото оттам долетяха звуците на поредната самба.
— Отново имаме музика — отбеляза боязливо тя, докато полагаше усилия да преодолее смущението си от факта, че той я гледаше равнодушно и продължаваше да държи ръцете си в джобовете. — Сервитьорът ми каза, че на плажа има частно парти — добави тя.
Мичъл хвърли поглед в същата посока и каза името на песента, която изпълняваха:
— „Корковадо“ — изрече, но без да помръдне и да я покани на танц, а Кейт си каза, че причината за въздържанието му сигурно беше присъствието на сервитьорите, защото те все още бяха на терасата.
Когато видя, че не може да върне интимността отпреди тяхното пристигане, тя реши да се опита да научи нещо повече за мъжа, с когото щеше да легне.
— Явно обичаш музиката — започна нерешително тя. — Разбрах го по това, че танцуваш така добре. Каква е любимата ти музика?
— Джаз.
Кейт въздъхна тежко с престорено недоволство:
— Почти всички мъже предпочитат джаз, защото не се налага да се заслушваш в текста. Всъщност дори и в самата музика можеш да не си правиш особен труд да се заслушваш. Каква друга музика обичаш?
— Класическа.
— Защото и там липсва текст — заяви тя така категорично, че Мичъл не можа да сдържи усмивката си.
— И каква още?
— Опера — отвърна Мичъл.
— Да, защото там пък има текстове, които ти просто не разбираш — отбеляза опечалено Кейт и разтвори безпомощно длани, сякаш за да покаже, че всичките му отговори са били в доказателство на нейното твърдение, но забеляза, че в погледа му трепна някакво колебливо несъгласие и веднага прибра ръце, като се загледа изпитателно в него: — Да не би да разбираш италиански?
Италианският, а не английският, беше родният му език, но той предпочете да не й го казва, за да не провокира други въпроси, затова само кимна:
— Да.
— И го говориш? Искам да кажа, и него ли го владееш перфектно както английски и холандски?
— Не говоря перфектно холандски. От този негов отговор Кейт веднага си направи извода, че той със сигурност владее италианския перфектно и го погледна с възхищение.
— Колко езици знаеш?
— Не съм ги броил.
— Ами хайде да ги преброим — пошегува се тя.
— Няма какво да ги броим — отвърна рязко Мичъл с това буквално за секунди стопи и усмивката й, и целия й ентусиазъм. Той се ядоса на себе си и побърза да измисли изход от неловката ситуация, но в крайна сметка даде едно крайно несполучливо обяснение, което я обърка и доведе до нови въпроси.
— Почти всички европейци говорят по няколко езика — беше неговата реплика.
— Та ти изглеждаш като типичен американец, хич не ми е хрумвало, че си европеец.
— Не съм.
— А какъв си тогава? — погледна го тя изпитателно със зелените си очи.
— Никакъв — отвърна безцеремонно Мичъл. — Аз съм просто хибрид — добави след това, защото се смяташе именно за такъв, но в следващия момент се почувства крайно неприятно от усещането, че нежният глас и грейналите очи на една жена така бяха омаяли душата, че той се подлъга да каже нещо, което никога не бе изричал на глас. Погледна нервно към терасата и хвана Кейт за ръка.
— Сервитьорите си отидоха. Хайде да влезем вътре — каза той с намерението да я отведе направо в леглото без повече разговори.
Остана с впечатлението, че и тя няма нищо против да стане така, защото само кимна и тръгна послушно до него, но когато стъпиха на терасата, тя се обърна с лице към него и му прегради пътя — дали умишлено, или непреднамерено, като седна на каменната балюстрада.