Полунощ в стаята на сенките

— Той не казва всичко.

— Бях сгоден. Отказах се три седмици преди сватбата, което ме прави пълен кретен в очите на хората. Много народ в Бостън все още проклина името ми.

Лена забеляза, че Диклън се опитваше да се шегува, но не му се удаваше много добре.

— Затова ли напусна Бостън? — попита тя.

— Не. Просто тогава осъзнах, че мога да го напусна.

— Не си я обичал.

— Не, не я обичах.

— Но се натъжаваш, когато го казваш.

Лена извади купата, взе чиста пластмасова вилица и му ги поднесе. Забеляза, че очите му бяха потъмнели от съжаление.

— Тя обичаше ли те?

— Не. Изглеждахме добре заедно. Бяхме свикнали един с друг. Тя смяташе, че и двамата искаме едно и също.

— Но не е било така.

— Никога не е било. И колкото повече се доближавахме до съдбовния ден, толкова по-ясно виждах как животът ми се ограничава, докато от него не остане нищо. Никакво пространство, никакъв въздух. Никаква светлина. Осъзнах, че изпитвам към женитбата с Джесика същото, което към корпоративното право, и ако животът ми ще протече по този начин, по-добре да се хвърля от моста или да изчезна от Бостън, когато се появи възможност за това.

Лена махна нежно косата от челото му.

— По-смело е било да изчезнеш оттам, отколкото да скочиш от моста.

— Може би. О, това е страхотно — възкликна той, като напълни устата си с яйца. — А ти защо нямаш мъж?

Лена наклони глава.

— Кой казва, че нямам?

Диклън я хвана за ръката преди му обърне гръб.

— Трябва да знам дали имаш.

Тя го погледна в очите.

— Защо?

— Защото не мога да спра да мисля за теб. Не мога да те изкарам от главата си. Всеки път, когато те видя, сърцето ми започва да бие лудо.

— И за това те бива. Имам предвид, да говориш неща, които да развълнуват една жена.

Ако обаче беше само развълнувана от него, тя щеше да се отпусне в прегръдките му и да задоволи и двама им. Но той не беше обикновен мъж. Нямаше да е просто да е с него.

— Изяж си яйцата — нареди му тя и освободи ръката си. — Защо започна от кухнята, след като ядеш фъстъчено масло и нямаш нито една нормална чиния?

— Имам прибори, само дето не са от онези, които трябва да миеш. Кухнята е сърцето на всеки дом. Къщата, където израснах, голяма, красива стара къща… имахме готвачка, но все пак винаги се озовавахме в кухнята, когато имаше някаква криза или празненство, или просто нещо, за което да говорим. Предполагам, че искам същото тук.

— Това е хубаво — кимна тя, като се облегна на шкафа. — Искаш ли да правиш секс с мен, скъпи?

Пулсът му се ускори, но Диклън успя да скочи, без да падне от магарето.

— Разбира се. Почакай само да изритам водопроводчика — хареса му начинът, по който Лена се засмя. — О, нямаш предвид точно тази минута, а? Това да не беше само провокативен въпрос. Чакай да проверя — каза той и притисна пръсти към китката си. — Да, все още съм жив. Значи отговорът категорично е „да“.

Лена поклати глава, взе празната чиния и я метна в кутията, която Диклън използваше като кофа за боклук.

— Ти си интересен мъж, Диклън. Харесваш ми.