Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
180
Една пътека води от крепостта към езерото. Там долу, сред тъмните води, се издига каменният великан. Могъщата му фигура се откроява на фона на нощното небе. Какво ли таи в себе си гигантът, който до преди малко беше само една обикновена скала?
Скоро стигате до брега на езерото и поемате в тръс по източната му част. Тропотът на копита отеква над смълчаните езерни води. В душата ти е спокойно, с Торк и двамата войници няма от какво да се страхуваш.
Спираш коня си. Зад теб спират на място храбрите ти спътници. Нещо те кара да погледнеш към великана, който сега е обърнат с профил към теб. Неясен шепот долита от езерото. Сякаш човешка реч се смесва с тиха приспивна музика.
Застиваш на място. Вече не знаеш нито кой си, нито къде отиваш. Един непознат човек с шлем и ризница се опитва да ти каже нещо, но думите му не стигат до теб. Доколкото можеш да видиш в тъмното, лицето му изглежда загрижено. Другите му двама спътници също ти се струват притеснени. Какво става в тая пролетна нощ, какво искат тези непознати от теб? Може би искат да те ограбят? Ако е така, не са познали.
Мини на 40.
181
Нощното приключение, което едва сега започва, вече не ти харесва. Толкова много незнайни сили се намесиха, че не знаеш до какъв край ще те доведе цялата тая работа. Не е ли по-добре да се върнеш в двореца и да изчакаш утрото? Така ще можеш да събереш и войската, и каменоделците, пък и не е зле да се посъветваш с придворните. Може би ще чуеш от тях мъдър съвет. Както и да е, утрото е по-мъдро от вечерта.
Това слага край на колебанията ти. Сега вече целта ти е една и тя е да се върнеш в града.
Пришпорваш коня си към крепостната стена.
Мини на 147.
182
Десният ти крак се подхлъзва. Продължаваш да се крепиш на двете си ръце и на левия крак. Минават няколко секунди, през които трескаво търсиш опора и за другия си крак. Имаш чувството, че великанът ти се присмива: как си, приятелю, колко ще издържиш върху мен?
От изпаренията в езерото повърхността на каменния великан е станала влажна и хлъзгава. Ако не намериш начин да се закрепиш сигурно, ще паднеш и преди да се потопиш в езерната вода, може да се удариш в тялото на исполина.
Отиваш на 105.
183
Не бързай, казваш си, не бързай! Тази нощ е странна, в целия си живот не помниш нещо подобно. Кръглата луна, която се издига над езерото и облива със странна светлина скалите, храстите и водата, те кара да бързаш. А и този великан, роден за няколко секунди под ударите на огнените мълнии, понякога те кара да се чувстваш плах и несигурен, сякаш си малко дете, изгубено в гората.
Точно затова трябва да се огледаш, докато си още на коня и при опасност можеш да препуснеш галоп. А засега ти остава да си отваряш очите на четири.
— Торк, как мислиш, да слезем ли от конете?
— Тая нощ мястото тук не ми харесва, княже.
Мини на 136.
184
Новината, която ти съобщи княгинята, продължава да те радва, но в душата ти цари смут. Ще посмее ли една нищо и никаква гадателка да каже лоша дума срещу теб и княгинята, ако това не е написано на ръката ти? Сигурно не. Но кой може да твърди, че твоето бъдеще е отворена книга за Веста?
Глупости, никой никога не може да ти предскаже живота!
Ала тревогата остава. Викаш при себе си Торк и му даваш точни заповеди. След малко пред двореца се строяват една чета конни войници и десет души каменари.
Излизаш на балкона.
— Искам да разрушите каменния великан, който се издига в езерото.
— Не сме виждали каменен великан, княже — плахо се обажда старшият на войниците.
— От вчера има, и то какъв!
Групата тръгва. Ще пристъпиш ли към княжеските си задължения? Да — отиваш на 109.
Не — мини на 11.
185
Веста изважда от пазвата си малко бурканче. С белия крем от него тя намазва лицето на Торк и Зияд.
— Не се тревожи, княже — усмихва се тя. — Ще им мине.
Свечерява се. Лягаш да спиш, а Веста остава при болните до сутринта. Събужда те силен жизнерадостен смях. Смеят се Торк и Зияд.
Прехвърли се на 56.
186
Качвате се на конете и тръгвате назад. През по-голямата част от пътя мълчите. И двамата си мислите, че нощният поход е бил излишен, но никой не се решава да го каже на глас.
Когато слизате до езерото, пускаш коня си в галоп. Старият воин също се радва да мине край великана с най-голяма скорост. Колосът още нищо не ви е сторил, но самото му присъствие кара сърцето да тръпне в мрачно предчувствие.