Специалист от Сицилия

Марко пое смутен малката му ръка, като се колебаеше дали да я целуне, и изпита облекчение, когато човечето я отдръпна. Чувал беше за тази далечна и легендарна личност, за човека, който от килията си в един строго охраняван затвор в Съединените щати беше подготвил с дон К. освобождаването на Сицилия от ботуша на държавите от Оста, и като награда беше помилван и върнат в Италия. Слуховете, басните и фактите бяха изградили един властен, вселяващ страх образ. Спина беше двойникът на дон К. в Съединените щати, същински Цезар, който властваше безразделно и помиташе всякаква съпротива срещу плановете му за най-ефикасна военна реорганизация на мафиотските фамилии. Трудно можеше да се повярва, че това съсредоточено, енергично, усмихнато, съсухрено човече един априлски ден през 1931 година беше пошепнал заповедта за ликвидирането на стария главатар, страшния Джузепе Масерия, и на четиридесет от главните му привърженици с предупреждението да не убиват никого пред жена му и децата му, и заедно с това беше наредил да закупят за погребенията цветя за 20 000 долара.

В действителност славата на Спина се беше оказала почти непоносима за сицилианските мафиоти. Докато те се занимаваха с парчета неплодородна земя и с оскъдните й плодове, Спина беше въртял цяла империя от казионни развлечения. Те командваха стотина души, а Спина властваше над десет хиляди. В основата си сицилианските мафиоти си оставаха селяни по душа, докато преди да изчезне временно от сцената, Спина беше и финансист, и политик, и генерал. По тази причина, когато бе принуден да се върне в родината си, Спина беше приет с предпазлива сдържаност, която той преодоля с обаянието си. Той се усмихваше, придумваше, ласкаеше и в края на краищата сицилианците клекнаха и почти му простиха огромната гангстерска кола и диамантените пръстени. Хората от братството се утешаваха с мисълта, че Сицилия не може да предложи нещо от такава величина, което да задържи Спина по-дълго между тях. Той блестеше прекалено, беше твърде пищен. Не можаха да разберат и дръзкия демократизъм в обноските му, който ги смущаваше, както беше смутил и Марко, защото ги лишаваше от възможността да проявят уважението си в подходяща форма, а това беше толкова необходимо за тяхното добруване и душевно спокойствие, колкото и уважението, което те на свой ред очакваха от останалите.

— Говорих със стария за тебе, Ричоне — каза Спина. — Чух някои хубави работи и жалко, че трябваше да се случи така.

Марко отново се смути. Би било най-добре да се обръща към Спина с малкото му име, предшествувано от „дон“, но не можеше да си спомни името и знаеше, че колкото повече се мъчеше, толкова по-малка надежда имаше да си го спомни.