Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
По пътя Таляфери намекна на Марко как да се държи.
— И той е човек, та покажи, че го уважаваш, но не се престаравай. Недей да коленичиш. Той не обича да му се подмазват. Други са времената сега.
Покровителят на Марко му подсказа и още нещо. Всеизвестно беше, че дон К. не обича суетността, а Марко беше прекалено издокаран за това посещение. Вторият костюм след съответния оглед също се оказа неподходящ и Таляфери го посъветва да купи нещо по-подходящо от оказионен магазин. Някакъв костюм, който хем да не му приляга, хем да не прилича на плашило с него, и по възможност да е прилично позакърпен. Новата Ланча аугуста също не подхождаше. Трябваше да мине със стария фиат с разтраканите бутала и изпочуканите калници.
През лятото дон К. ставаше към три и половина преди изгрев слънце и обичаше да дава аудиенции преди закуска, затова на Марко беше наредено да се яви към седем. Пътуваше се два часа по хубаво шосе, бетонирано още от съюзниците чак до Леркара Фриди, а след това по изрутен път до село Камарата и отвъд него. В края на долината в подножието на планината Камарата дон К. притежаваше хиляди декари земя с цвят на пергамент, на която отглеждаше пшеница по методи, които изискваха максимален брой работна ръка, за да се добие минимална реколта. Това беше такова кътче от света, където но празниците ядяха магарешко месо, където през 1852 година бяха изгорили на клада някаква вещица и където селяните величаеха с „ваше превъзходителство“ всеки заможен на вид странник, а понякога, когато в началото на зимата храната поскъпваше, продаваха достигналата брачна възраст дъщеря на онзи, който даде за нея най-много.
В утринната дрезгавина чифликът на дон К. приличаше на изградена от кал казба в Атласките планини. Квадратните прозорчета по стените надничаха иззад защитни валове от сиви кактуси. Облечените в черно старици, които пренареждаха царевичните мамули, оставени да зреят на плоския покрив, забулиха лицата си по арабски, когато се изправиха да видят Марко. Тънките пиперки, окачени на един прозорец, приличаха на окървавени ножове. Шест коли, все изпочукани, бяха напъхани под оскъдната сянка сред кактусите и Марко забеляза между тях знаменитата бланки на дон К., модел 1928 година, почервеняла от ръжда и с привързана с канап предна лява врата.
Той се досети, че е свикано някакво съвещание, на което провинциалните шефове на братството са пристигнали с взети под наем стари коли, и че в този момент те, преоблечени като метачи и пазачи, обсъждат с главния някакъв изключително важен въпрос, по който се искаше и тяхното мнение.
На вратата го чакаше управителят на чифлика, облечен в кадифена куртка и черен брич. Един от онези селяни със спечени лица, които бяха издрънкали от дон К. по една къщица и няколко декара камениста земя, а в замяна изпълняваха всякакви работи и му служеха за телохранители, когато се наложеше той да пътува до Палермо или до Монреале. Той въведе Марко в гола като затворническа килия стая, в която имаше ниска пейка и чешма в единия ъгъл, от която капеше вода в един леген. Първата работа на всеки, който пристигаше в чифлика след прашния път, беше да се измие и Марко изплакна ръцете си на чешмата и ги избърса в мърлявата кърпа, закачена на гвоздей до нея. Сетне отиде и седна на пейката; на другия й край вече се беше разположил някакъв младеж, влязъл в стаята след него, който вонеше на овце. Когато Марко погледна към него, момъкът извърна глава към стената, но щом Марко стана да надзърне през решетестия прозорец, веднага почувствува върху себе си празния поглед на овчаря.
През прозореца се виждаше един ъгъл от двора, стена с поизлющена мазилка, счупено колело на каруца, потънал в прах и курешки хамут и една мършава котка, която потупваше земята с лапите си като някое хлапе, което за първи път докосва клавишите на пианото. Появиха се трима души от братството. Те вървяха вкупом, умислени. На Марко му се стори, че месестите им мрачни лица — признак за преуспяване в селска Сицилия — се бяха изопнали и изострили от някакви непредвидени обстоятелства. Когато се приближиха, сякаш попрегърбени под тежестта на дългите пелерини, които все още се носеха в тези краища, Марко позна един от главатарите на хората на Джентиле и собствения си покровител Таляфери. В този миг Таляфери вдигна глава и погледите им се срещнаха. Марко кимна леко, но Таляфери начаса отвърна очи и тримата отминаха и се скриха от погледа му.