Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Разбрах, че се интересува от момичета и от спортни коли — каза Марк.
— Притежаваме няколко фабрики, една банка и двата хотела в града, трите ресторанта и този клуб. Работата е там, че дон Винченте не е вечен, а аз не мога да си представя как Виктор ще поеме работите, когато му дойде времето. Вероятно ще се съгласиш с мен, когато го видиш. — Той сниши глас, макар че двамата бяха сами в стаята, и леката насмешка на лицето отстъпи място на сериозно изражение. — Имаме капиталовложения и в много увеселителни заведения, въпреки че инвестициите ни там намаляват. Някои от тях не са чак дотам законни, но полицията си затваря очите. Възнамеряваме да се откажем от тази…, така да се каже, граничеща с допустимата дейност и да вложим парите на други места. Точно сега дон Винченте изкупува хотели в Хавана, за която се говори, че ще стане столицата на развлеченията. Но тъй като си в отдела за недвижими имоти, сигурно знаеш всичко това.
— Външнотърговската секция ще се занимава с това — каза Марк. — Моят отдел отговаря главно за града и околностите му.
Коболд се намести по-удобно в креслото, кръстоса крака и отметна глава.
— Чувам, че си успял да зърнеш легендарния Спина малко преди да напуснеш родината.
— Бях с него само около час.
— Забеляза ли нещо необичайно у него?
Марк се замисли.
— Да, имаше нещо. Той съвсем не беше такъв, какъвто си го представях. Аз го мислех за едър, нахакан мъж. А се оказа дребен, приятен човечец. Човек усеща, че може да се погоди с него. В лицето е като маймуна.
— Очистил е доста народ на времето — рече Коболд. — Той и дон Винченте са били съдружници преди много години. Въртели са италианската лотария в Лоуър Манхатън. Това е било, преди да се разделят пътищата им. Както знаеш, Спина бе изпратен в затвора за принуждаване към проституция. Доколкото ми е известно, той и дон Винченте са родени в едно село и заедно са емигрирали. Алкамо Марина, ако не ме лъже паметта. Последният мохикан, а? Депортираха го още щом го пуснаха от Данемора. Разправят, че сега живеел в Неапол.
— Кани се да напусне Италия — каза Марк. — Може би вече е заминал.
— Сигурен ли си?
— Освен ако не се шегуваше. Дойде в Палермо на кораба да се сбогува и каза, че ще чака да му се обадя в Хавана, някой ден, ако ми падне път към Куба.
— Така ли каза? Значи все пак отива в Хавана. А на теб той ти хареса, нали? Не можа да устоиш на знаменитото му обаяние.
— Не е трудно човек да го хареса.
— Чувал ли си за Кастеламарската война, която се водеше тук през тридесетте години?
— Чувал съм.
— Беше наредил да очистят четиридесет души за една нощ. Той е убиец, Ричардс. Просто убиец. Човек, който няма място в днешно време.
Марк не отговори. Беше безразличен към такива кървави легенди. Спина му се притече на помощ в Сицилия, помогна на него и на семейството му да напуснат страната безопасно и се погрижи дон Винченте да го вземе под закрилата си. Не го засягаше какво е правил този човек с враговете си; той цял живот щеше да бъде задължен на Спина.
Марк знаеше също, че Коболд е загубил баща си в Кастеламарската война.
2
През първите шест месеца в Солсбъри Тереза не беше на себе си. По време на двуседмичното пътуване често беше мислила за градовете на Съединените щати и си ги представяше като Палермо, само че с по-широки улици, по-високи къщи, по-просторни площади и с по-опасно улично движение: места, където характерната за града близост между хората е още по-изявена и където не съществуват ненавистните за селянина тишина, уединение и скука. Колко по-различен се оказа въображаемият от истинския Солсбъри! Повечето къщи бяха от дърво — материал, който потиска селянина, жадуващ за здравата закрила на камъка; и още по-лошо, на всички по-елегантни улици като „Шамплейн авеню“ те бяха застроени далеч една от друга върху широки тревни плещи. Сицилианците се страхуват от открито пространство. В Шака, Агридженто или Палермо те живеят натъпкани като сардели в жилищни блокове и съседите им винаги са наоколо — по стълбите, площадките, коридорите, по всички балкони и долу на улицата. Постоянното гласовито човешко присъствие ги избавяше от спомените за мародерите от миналото и същевременно непрекъснато им напомняше, че всъщност животът на всички хора тече в една и съща посока.
Шест месеца Тереза стискаше зъби, бореше се със самотата, утешаваше се с децата и с растящо любопитство изучаваше и преценяваше новия свят около себе си. Сетне у нея започна да настъпва промяна. Тя беше добър лингвист, по-добър дори от Марк, с изумителна памет, изключително умение да имитира и истинско уважение към словото. Говореше английски, където й паднеше: с продавачите в магазините, с разносвачите на продукти, с чистачката, с Марк у дома и накрая, когато доби увереност, и със съседите. След година тя владееше езика до съвършенство и говореше с истински солсбърски акцент, необременен от проточените в края на думите гласни, които толкова често издават италианските емигранти. Типичната млада сицилианка, която някога излизаше от къщи само за да отиде на църква, сега прекарваше колкото се можа повече време в града, обикаляше супермаркетите, разглеждаше витрините, сутрин ходеше у съседките на кафе, а следобед — на бридж. Погрижи се да вземе жена за децата (по това време вече бяха решили, че Амедео занапред ще се нарича Мартин, а Лучия — Луси) и намери време да се запише в благотворителните дружества „Сент Винсент де Пол“ и „Крайст Чайлд“. Марк й купи фолксваген и тя се научи да го кара за по-малко от месец.