Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Мистър Спина, страхувам се, че не разбирам какво става тук.
Пъргавите мускули на лицето на Спина незабавно изписаха по него удивление.
— Да не искаш да кажеш, че никой не ти е обяснил, Ричоне? Става дума за съд, и то от рода на онези, които са устройвали в миналото — още по времето на дон Вито Ферера, а и преди това. Струва ми се, че хората от тези пущинаци още вярват в привидения. Извикали са двадесет, че и повече свидетели. Това може да продължи целия ден: Няма да повярваш, но там има и някакъв старец с овчи кожи. — Той се разсмя така, че се видяха чак кътниците му, а от това главата му заприлича още повече на череп. — Човек в овчи кожи, и това никому не прави впечатление.
— Някои от хората на село са много изостанали, мистър Спина — каза Марко. Подигравката на Спина го беше сепнала. Хората, които ходят в овчи кожи, правят това, защото са обърнали гръб на корумпирания живот в градовете и са отишли в планините, но те са уважавани като привърженици и пазители на старите традиции. Неуважението на Спина беше типично за новите, които се бяха върнали отвъд океана след войната и бяха готови да потъпчат всички стари обичаи. Марко остана жегнат от лековатото презрение на Спина. За него братството беше станало баща, майка, брат и сестра. То му беше протегнало ръка и го беше измъкнало от непоносимия живот в Кампамаро. То го беше освободило от присъщото на селяните раболепие и го беше преизпълнило с онази студена самоувереност, която предизвикваше уважение у всички, които имаха работа с него! Но той се почувствува задължен да приеме върху себе си част от презрението на Спина — презрение, което хем го жегна, хем му вкара заразата на съмнението.
— И ти нямаш никаква представа защо са те извикали?
— Понятие нямам, сър.
— Чувам, че си момче на място. Говорят, че си корав. И не хленчиш, дори когато не ти върви. Повикаха те, защото си сгазил лука. Имаш ли представа защо някои от тези люде искат да опърлят задника ти?
— Не, сър.
— Ще ти кажа. Обвиняват те, че си предал някой си Бенедето Джентиле, който се споминал при трагични обстоятелства преди няколко години. Нека ти кажа направо ако те намерят за виновен, знаеш какво те очаква.
Облизвайки устните си с езика, Марко усети някаква забелила се кожица и я отхапа. Страхът, който като любовта има много лица, го докосна с краищата на хладните си пръсти. В случая това беше мъчително нежелание да мре. Преди години като младеж, когато се беше сблъскал с мароканците, не беше изпитал такъв страх; тогава животът му се струваше като нещо просто и безформено, без определено начало и край. Сега неговият живот беше оплетен с живота на жена му и на децата му и не можеше да бъде унищожен, без това да, осакати и техния живот. Тези скъпи нему същества бяха присадени към него. Трябваше му време да развърже тези нежни филизи на зависимостта и да ги подготви да живеят без неговата закрила. Още не беше готов да мре.
— Нещо май си потиснат, а?
— Мисля си разни работи, мистър Спина. Просто мисля.
— Е, не го вземай много присърце. Както е тръгнало, няма да те намерят за виновен. Трябваше да те съдят, защото така искаха хората на Джентиле. Ще те оправдаят с единадесет гласа срещу един — при положение, че старецът се въздържи.
Студената сянка на смъртта се отдръпна. Марко се отърси от видението на пустия път за Палермо, осеян с кръстовете на толкова много вече забравени жертви на засади. Тази нощ Тереза ще го чака и той ще се върне.
— Но още не ти се е разминало — продължи Спина. — Хората на Джентиле, а те са много, ще гледат да те халосат по главата, каквото и да стане. Освен това старецът трябва да бъде успокоен. Както аз виждам нещата, ще се наложи да напуснеш Италия.
Марко кимна и чакаше какво ще последва.
— Какво смяташ по въпроса?
— Имам жена и две деца.
— И двамата сте млади. На жена ти ще й хареса една промяна.
— Купихме нов апартамент миналия месец, мистър Спина.
— Недей да хленчиш, Ричоне. Купил си го евтино, чух за тази работа. Ще го продадеш, и то с печалба сега.
Опасността беше разчовъркала паметта на Марко и той си спомни първото име на Спина.
— С радост ще се съглася на всичко, което предложите, дон Салваторе.
— Ти си късметлия, Ричоне, макар че не разбираш това. О’кей, съгласен съм, че имаш известно влияние тук, но не голямо. Ще станеш на петдесет и пет години и ще завъдиш камъни в бъбреците, докато почнат да целуват пръстена ти. Това тук не е работа. Знаеш ли какво? Този пършив остров адски ме гнети. Човек като теб може да се изяви само в Щатите. Да си купи за една година „Линколн континентал“ да стане може би собственик на модерна къща и на крайбрежна вила на Лонг Айлънд.