Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Маврите кимнаха и единият от тях заговори в часовника си. Докато чакаше, Фюри отлично осъзнаваше, че е част от безкрайна въртележка. Въртеше се като върха на свредел, окопавайки се все по-дълбоко в земята. Колкото по-надолу достигаше, в толкова по-богата жила от отровата проникваше. Онази, оплитаща живота му като паяк и примамваща го още по-дълбоко. Източникът й беше неговата цел, а консумацията — финална дестинация, и достигането на всяко по-ниско ниво беше неговото злокобно насърчение.
Мавърът отдясно кимна и отвори вратата към черната пещера. Именно тук се осъществяваха сделките с онези малки късчета от съкровището на Хадес, опаковани в целофанени пакетчета, и Фюри влезе с трепетно нетърпение.
Ривендж се появи от плъзгащата се врата с проницателен и леко разочарован поглед в аметистовите си очи.
— Вече го свърши? — попита тихо.
Гълтачът на грехове го познаваше прекалено добре, помисли Фюри.
— Симпат съм, нали помниш? — Рив бавно отиде до бюрото си, като се подпираше на бастуна. — Гълтач на грехове е такова грозно определение. И не ми е нужна лошата ми страна, за да знам в каква ситуация си. Колко искаш тази вечер?
Мъжът разкопча безупречно скроеното си черно сако и седна в черното си кожено кресло. Късо подстриганата му коса блестеше, все едно току-що излизаше изпод душа. Миришеше добре, на комбинация от «Картие» за мъже и някакъв билков шампоан.
Фюри се замисли за другия дилър, онзи, който бе умрял в пряката само преди минути, онзи, който бе кървил до смърт, молейки за помощ, която така и не бе дошла. Това, че Ривендж беше облечен в дрехи от Пето Авеню, не променяше същността му.
Фюри огледа себе си. Осъзна, че и неговите дрехи не отговаряха на това, което той представляваше.
По дяволите… Един от кинжалите му липсваше.
Беше го оставил в уличката.
— Обичайното — отговори и извади хиляда долара от джоба си. — Само обичайното.
7.
На горния етаж, в яркочервената си спалня, Кормия не можеше да се отърве от усещането, че излизането й навън беше сложило началото на поредица от събития, за последствията, от които дори и не подозираше. Знаеше само, че ръцете на съдбата разместваха елементи зад кадифената завеса на нейната сцена и когато двете й половини се разтвореха, там щеше да се появи нещо ново.
Не беше убедена, че следващото действие от пиесата на съдбата, щеше да й хареса. Но тя беше част от публиката и това не можеше да се промени.
Само дето не беше съвсем така.
Отиде до вратата, открехна я леко и надникна към покрития с персийска пътека коридор, водещ към главното стълбище.
Онзи със статуите се намираше вдясно.
Всеки път, когато се озовеше на втория етаж, тя хвърляше поглед към елегантните фигури, разположени в коридора с много прозорци, и беше очарована от тях.
Със своята официалност, застинали пози и бели роби, те й напомняха за Светилището.
Но голите статуи с тяхната изложена на показ мъжественост й бяха напълно чужди.
Ако можеше да излезе, би отишла да ги разгледа по-отблизо. И защо да не го направи?
С тихи стъпки тя тръгна боса по пътеката, отмина спалнята на Примейла, после тази на Рейдж и Мери. Вратите на кабинета на краля, намиращ се в горния край на стълбището, бяха затворени, а преддверието долу беше празно.
Зави зад ъгъла и статуите се заредиха пред нея, като че нямаха край. Разположени отляво, те бяха осветени отгоре от вградени прожектори и бяха отделени една от друга чрез прозорци с арки. Отдясно срещу всеки прозорец имаше врати, очевидно водещи към още спални.
Интересно. Ако тя беше проектирала къщата, би сложила спалните от страната на прозорците, за да имат гледка към градината. При сегашното положение, стига да беше разгадала схемата на къщата правилно, спалните гледаха към отсрещното крило, онова, което ограждаше далечната част на предния двор. Красиво беше, вярно, но бе по-добре да се наслаждаваш на архитектурата от прозорците в коридора, а от спалните да имаш изглед към градините и планината. Поне нейното мнение беше такова.
Кормия се намръщи. Напоследък й хрумваха странни мисли. Такива, отнасящи се за предмети и хора, и дори за молитви, които невинаги бяха докрай уместни. Случайно изникващите в главата й преценки я караха да се чувства смутена, но не можеше да ги спре.
Като се помъчи да не се задълбочава над това, откъде идваха или какво значеха мислите, тя застана с лице към коридора.
Първата скулптура беше на млад мъж — човек, ако се съдеше по размера — увит с богато надиплена роба, спускаща се от дясното рамо до лявото бедро. Погледът му беше насочен към хоризонта, а изражението му беше спокойно — нито тъжно, нито весело. Гръдният му кош беше широк, ръцете — силни и добре оформени, коремът беше плосък и релефен.