Застрашеният вид

— Не знам — вдигна рамене Оскар и в гласа му прозвуча известно нетърпение. — Сигурно просто така наричат мястото, не знам.

— Заповядайте — пропя Тами, отключи вратата и се отдръпна, за да минат.

Фейт последва Оскар вътре и се огледа. Очевидно до немного отдавна това място е било лаборатория за очни изследвания. Тук-там по стените все още висяха няколко стъклени табла и очни карти.

Тя преодоля нов пристъп на разочарование и си припомни думите на Тами, че външният ефект не е толкова важен. Освен това екологическите организации рядко имаха такова финансиране, че да могат да си позволят оборудване, каквото имат например „Кю Корп“. Просто нещата навсякъде стояха така.

Тя видя няколко стъклени аквариума, подредени върху един плот в задната част на стаята, и се усмихна.

— Ей, има ли змии вътре?

— Даа — усмихна се Тами. — Искаш ли да ги видиш? Имаме екземпляри от най-отровните видове в Австралия.

— Чудесно! — Фейт забрави притесненията си и бързо отиде да надникне в един от аквариумите.

Оскар я последва.

— Симпатично змийче — заяви той. — Какво е?

— Tropidechis carinatus, по-известна като твърдолюспеста змия — тя лесно я идентифицира по характерните й люспи. — Не произвеждат толкова отрова, колкото останалите змии, но за разлика от повечето от тях са особено зли. Обикновено влизат в схватка, хапят и бягат.

— Да — Тами посочи следващия аквариум в редицата. В него имаше много по-голяма змия. — А я вижте това мъниче.

— Ей, това да не е мулга5?

Тами кимна и Оскар също надникна във втория аквариум.

— Каква мулга? — попита той. — И тя ли е отровна?

— Тази змия е мулга, известна също като кралска жълто-кафява змия, макар че по цвят е по-близка до черните змии, отколкото до кафявите — обясни му Фейт. — Отровата й не е толкова токсична, колкото на другите, но тя произвежда най-голямо количество отрова от всички змии в Австралия.

— Това значи ли, че е по-опасна от първата змия там? — попита той.

Фейт бе приятно изненадана от въпросите му. У дома той никога не беше проявявал кой знае какъв интерес към подробностите от работата й. Може би, като видя змиите отблизо, любопитството му се беше събудило, а може и просто да искаше да заглади нещата от одевешното им скарване заради Арельо. Както и да е, все пак беше щастлива да му говори за нещата, които най-много я интересуваха.

— Трудно е да се каже — каза тя. — Мулгите също могат да бъдат агресивни, но твърдолюспестите змии нападат по-често хора. Но не знам какви са статистиките на смъртните случаи — тя вдигна рамене. — Със съвременните противоотрови обаче повечето ухапвания не са смъртоносни.