Дългият път надолу

Джес прегърна Джейджей, малко по-подигравателно, отколкото ми се искаше.

— И къде бяха те тази вечер?

— Те не са нито глухи, нито пък малоумни. Те не са… глухи Малоумници.

— Къде бяхте тази вечер?

— На… ами то беше… нещо като парти — отвърна предпазливо Джейджей.

— Къде?

— В Шордич.

— У кого?

— Кой беше домакин, Джес?

Джес сви небрежно рамене, сякаш се връщаха от див купон.

— И защо изведнъж ти се прииска да отидеш? В единайсет и половина? По средата на вечерята? Без мен?

— Това е нещо, което не бих могъл да ти обясня. — Опитах се да си придам безпомощен вид и да й покажа, че съжалявам. Надявах се да сме прекрачили някаква граница в страната на сложните и непредсказуеми психологически отношения, където и невежеството, и объркването бяха напълно допустими.

— Виждаш се с друга, нали?

Да се виждам с друга ли? Как, по дяволите, й хрумна подобно нещо? Защо щях да водя вкъщи жена на средна възраст, тийнейджърка пънкарка и американец с кожено яке и подстрижка като на Род Стюърт, ако се виждах с друга? Какво да й обясня? След като размислих, разбрах, че Пени сигурно е минавала вече по този път и знаеше, че изневярата обикновено е отговорът за всяка тайнственост. Дори да бях влязъл с Шийна Ийстън14 и Доналд Ръмсфелд15, Пени сигурно пак щеше да се зачуди за няколко секунди и накрая пак да зададе абсолютно същия въпрос.

При други обстоятелства, в която и да е друга вечер, това би било правилното заключение. Бях невероятно изобретателен, докато изневерявах на Синди, нищо че сам се хваля. Веднъж забих чисто ново беемве в една стена, защото се налагаше да обясня четиричасовото си закъснение след работа. Синди излезе на улицата, за да огледа смачканата предница, погледна ме многозначително и заяви:

— Виждаш се с друга, нали?

Отрекох, разбира се. Освен това, всичко — като започнем от смачканото беемве, до вероятността да убедя Доналд Ръмсфелд да се появи в апартамент в Айлингтън в малките часове на новогодишната нощ — бе по-лесно отколкото да призная истината. Този поглед, същият поглед, който ти позволява да надникнеш през очите й право към мястото, където тя крие нараненото си сърце и яростта и гнева… Кой не би положил малко усилие, за да го избегне?

— Кажи?

Не й отговорих веднага, защото извършвах пределно сложна аритметика наум; опитвах се да пресметна кои две суми ще ме изведат до най-малката загуба. И както трябваше да се очаква, забавянето бе изтълкувано като признание за вина.