Дългият път надолу

Мартин

Едва когато се върнах в апартамента, си спомних, че съм описвал Пени като истинска кучка, готова да изчука всеки и да смърка каквото й попадне. Кога го бях казал? Прекарах следващите трийсет минути в молитви да съм го изрекъл преди появата на Джес, докато двамата с Морийн бяхме все още сами, защото ако Джес беше чула, тогава несъмнено Пени щеше да научи мнението ми за нея.

Няма нужда да казвам, че не бях обмислял какво казвам. Двамата с Пени не живеехме заедно, но се виждахме вече от няколко месеца, горе-долу откакто излязох от затвора и си представяте през какви трудности трябваше да премине тя през това време. Не искахме пресата да научи, че сме заедно, затова не ходехме никъде и си осигурявахме шапки и очила по-често от необходимо. Да не говорим, че аз имах — все още ги имам и винаги ще ги имам — бивша съпруга и деца. Дори имах работа, нищо че беше в онази никаква противна кабеларка. А на вас може и да съм споменавал преди, че не бях особено щастлив.

Нас двамата ни свързваха много общи неща. Докато водехме заедно сутрешния блок, имахме за кратко една авантюра, но по онова време и двамата бяхме женени за други, така че аферата ни приключи бързо, болезнено и тъжно. И накрая, след доста неуспешно подбрани моменти и много съмнения, отново се събрахме, но бяхме пропуснали момента. Аз вече бях бита карта. Бях пречупен, с мен бе свършено. Бях се превърнал в развалина и се опитвах да изчопля нещо от дъното, докато тя бе все още на върха: красива, млада и известна, всяка сутрин събираше милиони пред телевизорите. Не можех да повярвам, че иска да бъде с мен, при това по причини, които нямаха нищо общо с носталгията и съжалението, както сама ми показваше. Преди няколко години Синди се включи в една от онези противни литературни групи, в които нещастни, потиснати лесбийки от средната класа говорят по пет минути за роман, който така и не са успели да разберат, а след това прекарват остатъка от вечерта, като се жалват една на друга какви гадове били мъжете. Както и да е, по това време тя прочете книга за двойка много влюбени, които така и не успявали да се съберат, докато най-накрая намерили пътя един към друг, поостарели, може би вече станали по на стотина години. Тя страхотно си падна по книгата и ме накара да я прочета и аз, а на мен ми отне толкова време, колкото бе отнело на героите да се съберат. Поне така ми се стори навремето, с тази разлика, че старчоците в книгата си прекарваха значително по-добре от нас с Пени. Няколко седмици преди Коледа в момент на самоотвращение и отчаяние аз й казах да се разкара, затова същата вечер тя излезе с някакъв гост на програмата, май беше готвач и той я подхрани с първата й дажба кока, а накрая се бяха озовали в леглото и на следващата сутрин тя пристигна при мен, обляна в сълзи. Затова разказах на Морийн, че тя е от онези кучки, които са готови да смъркат каквото им попадне и да изчукат първия, изпречил се на пътя им. Сега, обаче, ми е ясно, че съм попрекалил.