Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Пейнтър знаеше, че това е единственото му предимство.
Обади се в контролния център да активират в къщата тиха аларма и да отворят комуникационна връзка. Гледаше как оранжевата лампичка до стационарния телефон мига ли, мига.
„Виж лампичката“ — повтаряше си той, сякаш мислите му можеха да стигнат до г-жа Пиърс.
Дали заради аварийната светлинка, или заради инстинктивния импулс да се обади за помощ, Хариет изпълзя до кухненския телефон, пресегна се и вдигна слушалката.
— Не говорете — побърза да каже той. — Пейнтър Кроу се обажда. Не трябва да разберат, че сте в къщата. Аз ви виждам. Кимнете, ако разбирате какво ви казвам.
Жената кимна.
— Добре. Идва помощ, погрижил съм се. Но не знам дали Ще стигнат навреме. Нападателите са наясно, че не стоим със скръстени ръце. Затова ще действат бързо и безмилостно. От вас искам да сте по-безмилостна и от тях. Ще се справите ли?
Кимване.
— Браво. В чекмеджето под телефона трябва да има пистолет.
01:11
Изстрелът беше оглушителен.
Оглушителен.
Не със заглушител като преди.
Грей разбра какво става миг преди стрелецът, опрял пистолет до челото на баща му, да се килне настрани и черепът му да изхрущи в предния капак на форда.
Знаеше и кой е стрелял.
Майка му.
Тя беше от Тексас, дъщеря на петролен инженер, работил на същите петролни полета като баща му. И макар редовно да се включваше в петиции за контрол над личното оръжие, не беше от хората, които не са хващали пистолет в ръка.
Грей беше очаквал с надежда и страх майка му да събере кураж и да отвлече по някакъв начин вниманието на нападателите. Не беше сигурен, но въпреки това се беше подготвил, психически и физически. Така че още преди тялото на стрелеца да е паднало на земята, Грей отскочи назад. Беше наблюдавал силуета на азиатката в полирания хром на задната броня.
Трещящият изстрел и неговото внезапно движение я свариха неподготвена. Грей вдигна дясната си ръка и улови в ключ нейната, тази, с която държеше зигзауера. Блъсна я с гръб, стовари крак върху вътрешния ръб на ботуша й и отметна силно глава назад.
Чу нещо да изхрущява под и зад себе си.
Ковалски, от своя страна, вече беше забил лакът в корема на своя противник, сграбчил го беше за косата и набиваше лицето му в ръба на автомобилната врата.
— Хапни си малко желязо, задник такъв.
Стрелецът се срина като чувал с картофи.
Докато отчиташе всичко това с периферното си зрение, Грей стисна по-здраво юмрука на Ани и завъртя ръката й към доктор Насър. Натисна пръста й върху спусъка, но жената не спираше да се бори и дърпането й измести мерника му. Куршумът се заби в тухлената стена.
Но все пак свърши достатъчно работа. Доктор Насър се шмугна вдясно към храстите пред къщата и изчезна.
Грей измъкна пистолета от ръката на жената и я изрита силно. Тя залитна, но остана на крака. От носа й течеше кръв. Извъртя се и хукна към буса като газела.
Отиваше за друго оръжие.
Грей вдигна пистолета, но преди да е стрелял, куршум мина на сантиметри от носа му. Откъм храстите.
Насър.
Грей се хвърли заднишком към укритието на декоративния навес. Стреля слепешката към храстите, без да знае къде точно се е сврял Насър. Направи още няколко крачки на заден ход, докато прасците му не се удариха в задната броня на форда. Изстреля още два куршума към буса.
Ала азиатската Ани вече се беше скрила вътре.
Изстрелите му рикошираха в металното купе. Също като медицинския бус на президента, и този беше брониран.
Грей извика:
— Всички в колата! Качвайте се!
Майка му се появи на вратата на кухнята, стиснала още димящ пистолет. Чантата си беше преметнала на другата ръка, сякаш отиваше на пазар с приятелки.
— Хайде, Хариет — каза баща му. Пресегна се и я дръпна към колата.
Ковалски се озова с един скок на задната седалка. Грей за миг помисли, че килограмите му могат да довършат Сейчан по-ефикасно и от пистолета на Насър.
Самият той се преметна през вратата и падна тежко на седалката зад волана. Завъртя ключа и топлият двигател ревна веднага.
Другата предна врата се затръшна. Родителите му се бяха сместили някак на седалката до него.