Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Майка му отвори вратата от своята страна.
— Къде е този твой медицински екип? — Явно не възлагаше големи надежди на едрия пазач, даже стисна чантата си под мишница за по-сигурно.
Грей вдигна ръка към нея в знак да има търпение.
— Госпожо — каза Ковалски с лек поклон и посочи към кухнята. — На масата има аптечка. Морфин и ароматни соли. Приготвил съм комплекта за шев и кройка.
Тя изгледа огромния бивш пехотинец с нещо като уважение.
— Благодаря, младежо.
После стрелна далеч не толкова доброжелателно сина си с очи и тръгна към къщата. Грей се дръпна да й направи път и каза в телефона:
— Директор Кроу, тук командир Пиърс.
— Това майка ти ли беше, дето слезе от колата? „Как, по дяволите…?“ Вдигна поглед и видя камерата, скрита под корниза на декоративния навес. Явно изпращаше образа директно в централното командване. Усети как вратът му почервенява.
— Сър…
— Няма значение. Ще обясниш по-късно. Грей, получихме информация от Рим, свързана с твоята гостенка. Как е тя, между другото?
Грей погледна към задната седалка на кабриолета. Баща му и Ковалски обсъждаха как най-внимателно да преместят изпадналата в безсъзнание Сейчан. В средата на коремната й превръзка беше избила кръв.
— Има нужда от медицинска помощ.
— Екипът трябва да пристигне всеки момент.
Чу се шум от тежко превозно средство. Грей се обърна. Голям черен бус зави и се насочи по улицата към тях.
— Вече са тук — каза той с облекчение.
Бусът стигна до къщата и спря пред входната алея. Грей потръпна вътрешно, защото мразеше да му затварят пътя, но пък бусът му беше познат. Беше на екипа за спешна медицинска помощ на Сигма. Маскираната линейка беше оборудвана досущ като посестримата си от президентския кортеж, с всичко необходимо за третиране на спешни случаи.
— Уведоми ме веднага щом я прегледат — каза Пейнтър. Явно и той беше видял пристигащия бус.
Страничните врати на буса се отвориха с тихо приплъзване. Трима мъже и една жена, всичките с хирургически престилки и непристегнати черни сапьорски жилетки, слязоха от буса с обиграните движения на добре сработена машина. Двама от мъжете издърпаха сгъваема носилка, чиито крака веднага се спуснаха към земята. После тръгнаха с носилката след третия мъж и жената, които вече вървяха съм Грей. Мъжът протегна ръка и каза:
— Доктор Амен Насър.
Грей се здрависа с него: ръката на доктора беше хладна и уха, ръкостискането му — крепко. Цялото му излъчване внушаваше спокойствие и контрол над ситуацията. Едва ли беше прехвърлил трийсетте, но младостта не отнемаше нищо от авторитета му. Кожата му беше с цвета на полиран махагон, за разлика от тази на жената, която приличаше повече на топъл мед.
Грей се вгледа в лицето й.
Жената очевидно се опитваше да прикрие азиатския си произход. Косата й беше подстригана по войнишки и изрусена до бяло. Около китките й се виеха татуировки с келтски мотиви. Подобен суров стил никога не му беше допадал, но в тази жена имаше някаква странна привлекателност и сексапил. Сигурно беше заради зелените й очи, които не се нуждаеха от допълнителна орнаментировка. Или пък тайната се криеше в начина, по който се движеше — атлетично, със съвършен баланс, като лъвица. Като повечето служители на Сигма, сигурно и тя беше преминала през военна подготовка.
Жената му кимна, но не се представи.
— Информираха ме за ситуацията — продължи шефът на екипа. Думите му бяха прецизни, като на чужденец, който още не е свикнал с английския, макар да го владее добре; имаше и следа от акцент. — Ще ви помоля да се отдръпнете и да ни оставите да работим на спокойствие. Ще прехвърлим пациентката в буса, където разполагаме с хирургическо оборудване. Щом станем готови с оценката на статуса й, ще пратя Ани да ви уведоми. — И кимна към жената.
Двамата мъже с носилката минаха забързано покрай тях. Лекарят ги последва, а Ани остана на мястото си.
Мобилният в ръката на Грей започна да вибрира. Шефът на медицинския екип заговори бързо и Грей най-сетне разпозна акцента му.
Доктор Амен Насър.
Египтянин.
01:08