Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
С отчаян вик пиратът се обърна и скочи от скалата.
Откъм тунела му отговориха други крясъци.
Като вода в канал, морето от раци се завъртя около отвора и се ливна надолу в червен прилив от остри щипки.
Монк се обърна към Граф. Океанологът дишаше тежко, беше се облещил.
Монк посегна да го докосне. Океанологът се дръпна стреснато.
— Трябва да тръгваме. Преди раците да са решили, че в гората им харесва повече.
Граф кимна отнесено и се спусна след Монк към земята. Там все още имаше стотици раци и двамата тръгнаха предпазливо между тях.
Монк откърши един клон от кестена и го заразмахва като метла, за да прогони по-нахалните.
Граф започваше да идва на себе си, дори събра сили да каже:
— Аз… искам да взема един от тези раци.
— На кораба има достатъчно, с всякакви сосове.
— Не. За изследване. Токсичният облак не ги е засегнал. Това може да се окаже важно. — Озовал се в своя води, океанологът звучеше почти нормално.
— Добре — каза Монк. — Другите ни проби отидоха по дяволите, а така поне няма да се върнем на кораба с празни ръце.
Наведе се и улови с протезата си един от по-малките екземпляри. Настроеният за пир рак изви назад щипките си Да го достигне.
— Хей, не ми съсипвай хубавата протеза, приятел. Застраховката ми не включва нови пръсти.
Монк понечи да го смаже в дънера на едно дърво, но Граф размаха здравата си ръка.
— Не! Трябва ни жив. Има нещо странно в поведението им. Това трябва да се проучи.
Монк стисна раздразнено зъби.
— Хубаво, но ако това парче суши ми отхапе нещо, ти ще плащаш.
Тръгнаха през обраслото с гора плато.
След четиридесетминутен преход гората започна да оредява и пред тях се откри панорамна гледка към плажа в ниското. Главният град на острова — наречен просто Селището — се простираше покрай плажа и пристанището. Навътре в морето, оттатък Залива на летящата риба, „Господарката на морето“ се издигаше като бял замък, като облак в черно-синьото море.
Най-после.
Някакво движение обаче привлече погледа на Монк… и той видя десетина катера: заобикаляха скалния нос и всеки оставяше бяла разпенена следа. Движеха се като атакуващи изтребители.
Подобна група се появи и откъм другата страна на пристанището.
Дори от това разстояние Монк ги виждаше ясно.
Сини, с дълъг корпус и плитко газене.
— Още пирати — изпъшка Граф.
Монк плъзна поглед между двете групи, протегнали се като щипки, по-смъртоносни и от най-ядосания червен рак. В капан помежду им лежеше плячката.
„Господарката на морето“.
13:05
Лиза гледаше радиографския рентгенов апарат. Малката преносима кутия стоеше на едно бюро в каютата. На леглото зад Лиза пациентът лежеше, покрит с чаршаф от главата до петите. Мъртъв.
— Прилича на туберкулоза — каза тя. Радиографиите на белите дробове бъкаха от големи бели петна. — Или е рак.
Доктор Анри Барнхарт, холандският токсиколог, стоеше до нея, опрял юмруци на масата. Именно той я беше повикал.
— Ja, но съпругата му твърди, че допреди осемнайсет часа не е имал никакви симптоми на респираторен дистрес. Не е кашлял, не е отделял храчки, дори не е бил пушач. Освен това е само на двайсет и четири.
Лиза изправи гръб. Бяха сами в каютата.
— И сте взели проба от белия дроб, нали?
— Изтеглих със спринцовка течност от едно от белите петна, които се виждат на снимките. Гной. Бъкаща от бактерии гной. Категорично става въпрос за абсцес на белия дроб, а не за рак.
Лиза плъзна поглед по брадатото лице на Барнхарт. Раменете му бяха поизгърбени, сякаш се смущаваше от мечешките си размери, но в стойката му имаше и нещо заговорническо. Нямаше как да не забележи, че доктор Линдхолм не е поканен на настоящата дискусия.
— Типично за туберкулозата — каза тя. Туберкулозата се причинява от бактерия, Mycobacterium tuberculosis, високо заразен микроорганизъм. И макар че клиничната история в този случай беше необичайна, туберкулозата често дремеше в продължение на години, като поразяваше бавно и неусетно белите дробове. Пациентът може да се беше заразил преди години и да бе носил в гърдите си бомба със закъснител, а после токсичният газ бе подложил дробовете му на силен стрес, който беше отключил болестта. Както в часовете преди да умре, така и сега, пациентът определено беше заразен.