Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Внезапни завършеци
Внезапни завършеци - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Внезапни завършеци

Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:

13 истории от света на Първия законКрасив негодник — Ще оправдае ли полковник Глокта репутацията си на най-изтъкнат фехтовач и фукльо в Съюза?Малки добрини — Шеведая, най-добрият крадец в Уестпорт, е решила да загърби престъпленията, но една неочаквана среща ще обърка плановете ѝ.Идиотска задача — Колко трудно може да бъде да задигнеш нещо от Лисичия клан, когато се казваш Гушата и разполагаш с банда първокласни главорези?Омитане от града — Крадлата Шеведая и жената воин Джавра се забъркват в нови неприятности.Ад — Когато гуркулските войници обсаждат Дагоска, настава същински ад.Двама са малко — Докато пресичат тесен мост над дълбока пропаст, Шеведая и Джавра се сблъскват с Уирън Перкото и огромния му меч. Една среща, която ще завърши крайно неочаквано.На неподходящо място в неподходящ момент — Битките не са чак толкова лоши. Стига да си на страната на херцогиня Муркато, по-известна като Касапина на Каприл.И това ми било разбойничка — „Шай се изправи, цялата в рани и синини, и изплю насъбралия се в устата ѝ пясък. През последните месеци се беше нагълтала с достатъчно пясък и имаше мрачното предчувствие, че този няма да е последният.“Вчера, близо до село наречено Барден… — Северняците и южняците влизат в нова схватка. Схватка, от която ще спечели само един фермер.Трима са много — Само глупак би откраднал нещо от най-добрата крадла в Стирия. Но понякога нещата не са такива, каквито изглеждат…Свобода! — Или как Дружината на Милостивата ръка, под командването на Никомо Коска, освободи град Ейвърсток от бунтовническата заплаха.Трудни времена настанаха — Всичко, което Карколф иска, е да достави една пратка невредима. Но над град Сипани се е спуснала мъгла, а в мъглата дебнат крадливи копелета…Да създадеш чудовище — Бетод е уморен от продължителната война и мечтае за мир с Гърмящия. Има само един проблем — най-добрият му воин, Деветопръстия, е пристрастен към мириса на кръв. И не дава пет пари за някакъв си мир.Абъркромби пише фентъзи като никой друг.„Гардиън“Изумителен автор.Дж. Р. Р. Мартин
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 122
Перейти на страницу:

Уейлин повдигна брадичката си и разтегли устни в нещо, което едва ли можеше да се нарече усмивка; по-скоро оголи зъби.

— Знаеш, че нямаме друг избор.

Джавра кимна.

— Знам. Шеведая?

— Да? — изграчи Шев.

— Затвори очи.

Тя веднага ги затвори, а в същото време Уейлин прескочи масата с боен вик — висок, пронизителен, ужасяващ. Чу бързи стъпки по дъските, движещи се с нечовешка скорост. Разнесе се звън на метал и Шев потрепна от внезапната ярка светлина, която проникна през клепачите ѝ. Стъргане, задавено изпъшкване и светлината изчезна.

— Шеведая.

— Да? — изграчи тя.

— Вече можеш да ги отвориш.

Джавра все още държеше в едната си ръка пакета, около който се развяваха разкъсани парцали. С другата си ръка придържаше отпуснатата Уейлин, чиито ръце висяха назад, а облечените в стомана кокалчета дращеха по пода. На гърдите ѝ червенееше петно, но тя изглеждаше спокойна. Въпреки тъмната кръв, която се изливаше от гърба ѝ и оставяше червени петна по дъските.

— Ще те намерят, Джавра — прошепна тя с окървавените си устни.

— Знам — отвърна Джавра. — И всички ще получат същото право на избор. — Тя отпусна Уейлин на пода, в локвата от кръв, и внимателно склопи клепачите над изумително зелените очи. — Нека Богинята се смили над теб — прошепна тя.

— Първо трябва да се смили над нас — измърмори Шеведая и избърса кръвта под носа си, докато се приближаваше към тезгяха с нож в ръка и поглеждаше зад него.

Собственикът на кръчмата се беше сврял отзад и се сви още повече, когато я видя.

— Не ме убивай! Моля те, не ме убивай!

— Няма. — Тя скри камата зад гърба си и му показа празната си длан. — Никой няма да те убие. Всичко е наред, те… — Искаше да каже „си тръгнаха“, но когато огледа потрошената кръчма, се принуди да каже с продран глас: — … са мъртви. Можеш да станеш.

Той се надигна бавно, надникна над тезгяха и ченето му увисна.

— В името на…

— Трябва да се извиня за щетите — каза Джавра. — Изглежда по-зле, отколкото е в действителност.

Част от стената в дъното, покрита с пукнатини, избра точно този момент, за да се срути върху улицата сред облак прах, който накара Шев да отстъпи назад и да се разкашля.

Джавра изду устни и допря замислено пръст до тях.

— Може би е точно толкова зле, колкото изглежда.

Шев изпусна тежка въздишка. Не беше първата в компанията на Джавра, Лъвицата от Хоскоп, и едва ли щеше да е последната. Тя извади кесията от пазвата си, развърза вървите и изтърколи скъпоценния камък върху нацепения тезгях, където той остана да си блещука.

— Заради грижите, които ти създадохме — каза Шев на зяпналия кръчмар.

След това избърса камата си в сюртука на най-близкия труп и го прибра в ножницата му. Обърна се, без да каже нито дума повече, прескочи нацепените останки от вратата и излезе на улицата.

Зазоряваше се. Слънцето придаваше лека сивота на източното небе над паянтовите покриви. Шев си пое дълбоко дъх и поклати глава.

— По дяволите, Шеведая — прошепна тя на себе си, — съвестта е дяволско бреме за един крадец.

Чу зад гърба си тежките стъпки на Джавра, почувства масивното ѝ присъствие над рамото си, чу дълбокия ѝ глас, когато се наведе и проговори в ухото ѝ:

— Сега вече искаш ли да се омитаме?

Шев кимна.

— Да, май ще е най-добре.

Ад

Дагоска, пролетта на 576 г.

Темпъл побягна.

Не му беше за пръв път. Половината си живот беше прекарал в бягане от разни неща, а другата половина — в тичане към тях. Но никога не беше тичал така. Бягаше толкова бързо, сякаш адът се беше разтворил зад гърба му. И наистина беше така.

Земята отново се разтресе. В нощта припламна светлина, която Темпъл зърна с крайчеца на окото си и потрепна. Миг по-късно прозвуча и гръмотевичният грохот, толкова силен, че в ушите му зазвъня. Над сградите вдясно към небето полетя огън и засипа Горния град с течни пламъци. Отпред на пътя падна един камък с размерите на човешка глава, претърколи се и се блъсна в стената сред облак прах. Последва дъжд от по-малки камъни.

Темпъл продължи да тича, без да се оглежда. Ако му беше писано да загине от гуркулски огън и да бъде разкъсан на парчета, които никога няма да бъдат намерени, той не можеше да направи нищо по въпроса. Малцина щяха да тъгуват за него. Една малка капка в океана от трагедия. Можеше само да се надява, че Бог е решил да го пощади, макар да не можеше да се сети дори за една добра причина защо да го прави.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)