Внезапни завършеци

— Може би трябва да се омитаме — каза Джавра.

— О, не, не, не и този път — сопна ѝ се Шев. — Не можеш просто да профучиш през живота, като оставяш след себе си само руините от своите грешки.

Потънали в мълчание, те продължиха да вървят бързо по сенчестите улички. На Шев ѝ се налагаше почти да подтичва, за да не изостава от Джавра, която се носеше напред с огромни крачки, сбърчила замислено вежди.

— Тогава с какво се занимавахме през последната една година?

— Ами… ние… — Шев се замисли. — Точно това имах предвид! Не можем да продължаваме да го правим!

— Ясно. Значи, даваме скъпоценния камък на Тумнор, прибираме обещаните пари, изплащаме си комарджийските дългове…

— Твоите комарджийски дългове.

— И после какво? Ще пуснем корени тук?

Джавра повдигна рижата си вежда и огледа порутените сгради, засипаната с боклуци улица, вонящия на риба просяк пред една от вратите, който се гърчеше в пристъп на раздираща гърдите кашлица.

— Ами не. Ще продължим нататък.

— А какво оставихме след себе си тази вечер? — Джавра кимна с глава към улицата, от която бяха дошли. — Можеш ли да го наречеш руини?

— Бих го нарекла… — Шев се замисли до каква степен можеше да се разтяга точно тази истина, преди да се разкъса на парчета. — Поредица от злополуки.

— На мен си ми изглежда точно като руини. Имам предвид, че щом предната стена на онази къща се срути, това спокойно може да се нарече руини, нали?

Шев бързо погледна през рамо, за да се убеди отново, че никой не ги преследва.

— Предполагам, че някой зложелател би могъл да се изрази точно така.

— Тогава ми обясни, ако обичаш, Шеведая, по какво твоят вариант се отличава от моя? С изключение на това, че ще напуснем града с по-малко пари?

— Затова пък с по-малко врагове! Писна ми да оставям неуредени дългове във всяка проклета дупка, през която преминаваме по-бързо, отколкото заекът ръси бибенки! Рано или късно, ще ми се наложи да мина отново през някоя от тях. Навсякъде само врагове. Знаеш ли, че нощем се събуждам, обляна в пот!

— Виновна е пикантната храна — рече Джавра. — Вече не знам колко пъти съм те предупреждавала да внимаваш какво ядеш. А враговете са добро нещо. Враговете са признак, че си направила… впечатление.

— О, ти определено правиш впечатление, не мога да го отрека. Тази вечер ужасно впечатли онези момчета.

Джавра се ухили, разкривайки равна редица от бели зъби, и удари покрития си със струпеи юмрук в мазолестата длан със звука на затръшваща се врата.

— Определено.

— Но аз съм крадла, Джавра, а не… каквото си ти. Би трябвало да съм по-дискретна.

— Ах! — Джавра отново повдигна рижата си вежда и отмести поглед. — Ето защо се обличаш само в черно.

— Пък и ми отива, не можеш да го отречеш.

— Определено си една сенчеста съблазнителка, която развращава невинни девици! — Джавра игриво я смушка в ребрата и едва не я запрати срещу най-близката стена, но бързо я улови за ръката и я притегли в смачкваща прегръдка така, че главата на Шев се озова стисната под мишницата ѝ. — Значи, ще го направим по твоя начин, Шеведая, приятелко моя! Честно, почтено и етично, точно както трябва да постъпват крадците! Ще изплатим дълговете ти, след което ще се напием и ще си намерим мъже.