Внезапни завършеци

— Предложих им същия избор, който след малко ще предложа на теб. — Джавра сви рамене. — Те избраха смъртта.

— Ъм… — Шев вдигна един от облечените си в ръкавица пръсти. — Ако може да питам… За какво говорим, по дяволите?

Смарагдовозелените очи на жената се преместиха върху нея.

— Тя не ти ли каза?

— Какво да ми каже?

Джавра потрепери по-силно.

— Онези мои приятелки от храма, за които споменах.

— Храмът в Тонд?

— Да. Не са ми чак такива приятелки.

— Тоест… значи, се отнасят с безразличие към теб? — предположи Шев с надежда.

Изключително важно беше да не губи надежда.

— По-скоро сме врагове — отвърна Джавра.

— Ясно.

— На петнайсетте храмови рицари на Златния орден им е забранено да напускат храма, освен по заповед на Върховната жрица. Под заплаха от смъртно наказание.

— Предполагам, че не си получила разрешение да го напуснеш? — попита Шеведая, докато оглеждаше всички наточени метални предмети в полезрението ѝ.

— Не точно.

— А как?

— Никак.

— Ще заплати с живота си за това — каза Уейлин. — Както и всеки, който я е облекчил.

Тя протегна увенчания си с метален нокът показалец и го заби в главата на Тумнор. Той издаде звук, напомнящ изпускане на газове, и падна по лице, а над отчетливата рана на темето му се появиха кървави мехури.

Шев вдигна ръце с разперени длани.

— Е, мога да ти гарантирам, че не съм ѝ предлагала да я облекча. На мен лично би ми харесало, както и на всяко друго момиче, не бих отказала и нещо повече, но с Джавра? — Тя предпазливо размърда ръката си, за да провери дали механизмът е зареден, с надеждата, че движението ще бъде възприето просто като изразителен жест. — Предполагам, че някой ден сигурно ще ощастливи някой мъж, като го направи свой съпруг, но без да се засяга, тя съвсем не е моят тип. — Шев погледна многозначително Уейлин, която, честно казано, ѝ беше много повече по вкуса, тези нейни очи бяха наистина специални. — Пък и знаеш ли, не искам да се хваля, но аз да тръгна да предлагам? Обикновено на мен ми предлагат повече, отколкото…

— Тя има предвид помощ — каза Джавра.

— А?

— Помощ. Не става дума за секс.

— Аха.

— Убийте ги — каза Уейлин.

Стрелецът вдигна арбалета, светлината затанцува върху заострения връх на стрелата, а от сенките наизскачаха неколцина други главорези, които размахваха неприятно изглеждащи оръжия. Макар че кое оръжие ще изглежда приятно, размишляваше Шев, ако го размахват срещу теб?

Тя врътна китката си и метателният нож се озова в дланта ѝ. За нещастие, пружината беше твърде натегната и оръжието се изстреля право през стиснатите ѝ пръсти и се заби в тавана, като междувременно преряза гладко въжето, което придържаше полилея. Макарите зажужаха и огромното нещо полетя надолу.

Стрелецът натисна с усмивка спусъка на арбалета, който бе насочен право в сърцето на Шев. Един от главорезите вдигна огромна брадва над главата си. В този миг грамадната тежест от дърво, стъкло и восък се стовари върху него и го размаза върху пода. Стрелата от арбалета се заби в полилея миг преди той да падне на земята с оглушителен трясък, като отнесе още двама главорези със себе си и вдигна във въздуха облак от прах, трески и парчета от свещи.