Каменният кръг [bg]

Отец Фогдън, явно малко унил от дейностите си предния ден, галеше кокосовия си орех и си тананикаше.

— А? — попита стреснато той, когато Щерн го сръчка в ребрата. Аз търпеливо повторих въпроса.

— О… — Присви замислено очи, после лицето му се отпусна. — Дървен.

Лоренц сведе широкото си лице над чинията, за да скрие усмивката си. Аз поех дъх и опитах отново:

— Моряците, които убиха Арабела — видяхте ли ги?

Веждите му се извиха.

— Ами разбира се, че ги видях. Иначе откъде ще знам какво са сторили?

Вкопчих се в този признак на логична мисъл.

— Естествено. И видяхте ли как бяха облечени? Искам да кажа… — видях го да отваря уста, за да изрече „с дрехи“, и го изпреварих. — Дали бяха с някакви униформи? — Екипажът на „Морска свиня“ обикновено носеше широки дрехи, когато не изпълняваше официалните си задължения, но дори те приличаха на униформи, мръсно бели и с еднаква кройка.

Отец Фогдън остави чашата си, над горната му устна имаше мустак от мляко. Избърса го с опакото на дланта си, намръщи се и поклати глава.

— Не, не мисля. Спомням си обаче, че водачът им имаше кука — нямаше ръка, искам да кажа. — Размърда дългите си пръсти в илюстрация.

Изпуснах чашата си, която се пръсна на масата. Щерн скочи с възклицание, но свещеникът стоеше кротко и гледаше изненадано как бялата тънка струйка пълзи по масата към скута му.

— Защо го направихте? — попита той укорително.

— Извинете — казах аз. Ръцете ми така трепереха, че не можех дори да събера парченцата от чашата. Страхувах се да задам следващия въпрос.

— Отче — а корабът отплава ли?

— Ами не — рече той, като вдигна смаян очи от мократа си роба. — Как ще отплава? На брега е.