Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Боже всемогъщи, тя е още над водата! Погледнете към флотата! Погледнете корабите! Аз мислех, че всички са отишли по дяволите, а само една фрегата е изхвърлена на брега и този клипер е загубил мачтите си. Невероятно, бога ми! На юг ли казахте? Защо?
— Елате! — каза Струан, като го задържа за ръката. — Влезте вътре. Вземете и хората си вътре!
— Какво става?
— За бога, ще излезем от вихъра след няколко минути. След това ураганът ще се обърне. Приберете хората си…
Той се слиса, като видя Хорацио да тича край него и да се отправя към Куинс роуд и пристанището.
— Върни се! Луд ли си! Ще загинеш! — изкрещя Струан, но Хорацио не му обърна никакво внимание. Струан хукна след него. — Хорацио! Какво, по дяволите, правиш? — извика той, като го настигна и го хвана за раменете.
— Трябва да кажа на Глесинг! Да свърша с тази мръсна женитба! — изкрещя Хорацио. — Пусни ме! Убиец! Ти и твоята мръсна проститутка! И двамата ще ви обеся!
Той успя да се откъсне от Струан и хукна отново.
Струан побягна след него, но заваля дъжд и той се спря. Стената от буреносни облаци се бе придвижила над половината от пристанището. Морето отново кипеше. Той видя, че моряците на „Чайна клауд“ се катереха по палубата и изчезваха долу в трюмовете. Орлов махна с ръка за последен път и също се прибра.
Струан се затича обратно към резиденцията. Вятърът го спираше и той удвои усилията си. Стигна до вратата във вихъра на пороя и погледна назад.
Хорацио тичаше по брега. Облакът покриваше вече пристанището и той изчезваше в мъглата. Струан го видя как спря, погледна нагоре и после вятърът го отнесе като отбрулен лист.
Струан бързо отвори вратата, влезе вътре и я затвори, но преди да успее да я залости, настъпи мрак и ураганът го изхвърли чак във фоайето. Той откърти всички прозорци на първия етаж и уби трима моряци. И премина.
Струан се изправи, като се учудваше, че още е жив. С всичката си огромна сила той успя да затвори вратата и да я залости. Бурята проникваше през прозорците и разхвърляше безразборно отломъци, хартии и фенери — всичко, което не бе здраво закрепено.
Като тичаше към стълбите, Струан стигна до премазаното тяло на младия лейтенант. Спря се, но внезапен силен вятър го отхвърли назад и издуха тялото надалеч. С неимоверни усилия Струан се добра до стълбите и оттам до спасението.
Под напора на урагана от юг „Уайт уич“ се люлееше като пиян. Наклони се силно напред и бе залян от огромна вълна. Като по чудо се изправи и треперещ заби нос във вятъра. Брок грабна Лайза и Лилибет и ги постави в леглото. Той им изкрещя нещо окуражително, но те не го чуха. Всички отчаяно се бореха за живота си.
Вода нахлу по мостика и заля залостената врата на кабината и под нея проникна вътре. Дяволски вятър връхлетя върху кораба. Чу се гръм, корабът се раздруса рязко и Брок разбра, че въжето на една от котвите е разкъсано.
На борда на „Бостон принсес“ Шиваун бе запушила с ръце ушите си, за да не чува ужасното скърцане, причинено от връхлетелия върху кораба ураган. Купър усети, че и на последната котва въжето е скъсано. Той извика на Шиваун да се държи, но тя не можеше да го чуе. Спусна се към нея и я притисна до един стълб с последни сили.
Корабът се наклони. Планширът му изскочи от морето нагоре и пое още вода. „Бостон принсес“ започна да потъва.
Бурята отново се нахвърли върху него и го блъсна в руския кораб.
В главната каюта на огромния двумачтов кораб шкафът със стъклени витрини се тресеше и разпръскваше наоколо бутилки, кристални чаши и посуда. Сергеев се суетеше и проклинаше. После произнесе молитва. След като корабът се поизправи, забил нос срещу вятъра, той разчисти отломъците под краката си, каза още една молитва и отново си наля бренди.
„Проклета Азия! — помисли той. — Бих искал да съм у дома. Проклета буря! Проклети англичани! Проклет дяволски остров! По дяволите всичко! Проклет да е принц Тергин, че ме изпрати тука! По дяволите Аляска и проклетата емиграция! Проклети да са Америка и американците! Но благословена да е Шиваун! Да — каза си той, когато корабът отново се раздруса и заскърца под натиска на бурята. — Бог да благослови свещената майка Русия и мястото й в историята. Планът на принц Тергин е чудесен и правилен, разбира се. Аз ще помогна той да се осъществи. Да. Този проклет куршум и тази проклета рана. Повече няма да скитам по тези безкрайни равнини. Край. Сега съм принуден да спра играта. Съвземи се, Алексей! Куршумът бе шанс — каква дума употреби тай-пан?… а, да, джос. Куршумът бе джос. Добър джос. Сега мога да използвам всичките си сили в полза на Русия. Какво да се прави? Да напусна веднага Хонконг. Глупакът лорд Кънингтън задуши Англия и ни даде ключа към Азия. Добре. Споразумей се с тай-пан или с Брок, след това колкото е възможно по-бързо замини от тук и иди в Аляска. Помогни на племената. После се върни вкъщи. Не, по-добре иди във Вашингтон, бди, ослушвай се и мисли. Прави това, за което си роден — да служиш на майка Русия до края на земята. Нейната земя.“