Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Почисти раната! — извика той с висок глас. — Това е, което трябва да направиш! След това я обгори!
Кълъм намери чайника. В него още имаше топла вода. Той коленичи до Глесинг и започна да промива раната му.
— Дръж се, стари приятелю! — измърмори той.
Глесинг изнемогваше от непоносими болки.
Тес проплака и се съвзе. Изправи се. Вятърът разпръскваше хартии, флагчета и прах и почти я заслепяваше. Очите й се проясниха и тя запищя.
Кълъм се обърна изплашен. Тес бе вперила очи в откъснатата ръка на Глесинг.
— Помогни ми! Намери машата за обгаряне! — извика Кълъм сред невъобразимия шум от бурята.
Тя поклати отрицателно глава и отстъпи назад истерично. Изведнъж се почувства много зле. Започна да повръща.
— Намери проклетата маша! — извика Кълъм. — Можеш да повръщаш по-късно. — Ръцете му горяха.
Тес с усилие се изправи, шокирана от резкия тон на гласа му. Тя започна да търси машата.
— Побързай, за бога!
Тя намери машата и като в кошмар му я подаде. Той взе горящ въглен и започна да обгаря раната. Глесинг изпищя с нечовешки глас и изпадна в безсъзнание. Миризма на изгоряла плът изпълни стаята. На Кълъм му се повръщаше. С големи усилия на волята издържа, докато раната бе добре обгорена.
Тогава той обърна глава и неудържимо повърна.
Брок бе застанал до барометъра. Корабът вибрираше силно, дъските се огъваха.
— 28,2 инча, Лайза! Никога не е падал толкова ниско!
Лайза бе взела в ръце Лилибет и се опитваше да успокои страха й.
— Чудя се къде е Тес. О, боже, пази я!
— Да — каза Брок.
Тогава се чу скърцане на дъски. Целият кораб се люлееше, но отново възстанови равновесието си.
— Ще изляза на палубата!
— Стой тук! За бога, не рискувай…
Тя замълча, защото той бе вече излязъл.
— Кога ще спре бурята, мамо? — изплака Лилибет.
— Всеки момент, любов моя.
Брок подаде главата си внимателно от подветрената страна на мостика на квартердека. Изви врата си, за да огледа мачтите. Те се огъваха като вейки. После ужасно скърцане прониза ушите му и главната мачта бе на парчета.
— Стойте там! — изкрещя Брок към мостика. — Наблюдателите на дека!
Нов мощен пристъп на вятъра от север отнесе друг фал, и още един. Главната мачта яростно се търкаляше по дека и се стовари върху задната мачта. Мачти, греди, такелажи неудържимо се движеха по дека и разрушаваха мостика. „Уайт уич“ се накланяше опасно.
Брок се освободи от отломъците и изкрещя на ужасените моряци.
— Всички на дека, негодници! За живота ви! Изхвърлете парчетата от мачтите или сме загубени!
Той ги подгони към дека. Като се държеше с една ръка, заслепяван от вятъра и дъжда, с брадва разсичаше главните фалове и си спомняше другия тайфун, този, който му отне едното око.
Той се молеше на Бога да запази окото, което му оставаше, да запази Тес, Лайза и Лилибет да не се удавят.
Скелите на новия град още в началото на бурята бяха изпочупени. Тайфунът връхлетя върху сушата, отнесе войнишките палатки и опустоши пристанището. Разруши магазини, кръчми, публичните домове около дока. Изравни със земята заведението на мисис Фордъринджил, разкъса и разпръсна картините и зарови Аристотел Куанс сред чакъла. Със страшна сила премина през бордеите на Тай Пинг Шан, като заличи стотици семейства и отвлече отломъците по склоновете на хълма.
Дълбоко под земята, на хълма на Тай Пинг Шан, в тайното мазе, което бе построил под къщата си, се бе приютил Гордън Чен. Той бе извънредно доволен от себе си заради благоразумието, което бе проявил. Мазето бе иззидано с камъни много солидно.
Той бе сигурен, че къщата му над него е изчезнала. Въпреки това бе радостен, защото всичките му ценности бяха запазени в мазето. А къщата би могла да бъде построена отново.
Трескаво оглеждаше папките си със счетоводни ведомости, отчетни документи по строителството, дългове и ипотеки, сандъци с пари, кутии със скъпоценни камъни, дрехи от скъпа коприна, бурета с превъзходно вино. След това очите му се спряха върху неговата метреса, Прешъс Блосъм. Тя удобно се бе излегнала под най-фини завивки в леглото до една от стените. Той си наля още една чаша чай и се излегна до нея.
„Ти си много мъдър мъж“ — каза си той.
Дъждът и вятърът шибаха безмилостно върху северната страна на фабриката на Струан в Хепи вели и като че ли на моменти щяха да я съборят. Но въпреки че сградата потръпваше и свистеше под напора на бурята, тя стоеше твърдо на мястото си.