Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
Нов пристъп на вятъра удари по щорите и ги разтърси.
— Проклетник! Едва не ме уби! Нещата в Азия ще се объркат ужасно с този човек. Първото нещо, което каза, беше: „Тази проклета скала трябва да потъне, доколкото зависи от мене.“ Честна дума! Извинете ме, ще се оттегля за няколко минути. Не се чувствам на себе си.
Хорацио започна да стене и пак да повръща.
— Дайте му още малко бренди — каза Струан. — Съседната стая е спалня.
Той слезе долу да види как се оправяха моряците. Те бяха вече открили къде са храната и алкохола. Тези, които не пиеха, ядяха или спяха, или се опитваха да заспят.
Барометърът показваше 29,1. Все още продължаваше да пада.
— Господи, това е повече от три десети инча на час! — каза младият лейтенант. Той бе висок и рус. — О, мистър Струан, аз съм лейтенант Васерли Смит.
Струан пое протегнатата му ръка.
— Благодаря много за помощта и подслона. Северният вятър отвори един от прозорците и нахлу заедно с дъжда във фоайето.
Трима от моряците веднага го затвориха и закрепиха капака му.
— Мисля да огледам кораба си — каза лейтенантът.
— Добре, елате с мен.
Струан го поведе по един от коридорите към страничен прозорец, който бе здраво затворен, но на завет от северния вятър. Той лесно го отвори и впери поглед навън.
Струан видя, че „Чайна клауд“ и „Рестинг клауд“ бяха стабилни. Лорчата на лейтенанта се издигаше и падаше заедно с вълните, като скърцаше и се огъваше срещу пристана. На изток хоризонтът бе изчезнал. Просто мрак. И този мрак се приближаваше.
— Вашият кораб е здрав, лейтенант.
— Да.
Младият мъж погледна още веднъж ужасено на изток, после затвори прозореца и капака.
— Това е първият кораб под мое командване. Бил съм с него в морето едва няколко месеца. Какво може да се случи при тайфун?
— Силните ветрове идват от урагана срещу вас.
— Какви са те?
— Бури. Вихри. Понякога ги наричат дяволски ветрове.
Четиридесет и девета глава
Първият ураган нахлу над пристанището един час по-късно и връхлетя върху „Рестинг клауд“. Мачтите му се огънаха и той бе безпомощен в мрака. В една от каютите Маус вдигна глава от библията и благодари на Бога за милостта му и за Хунг Хсу Чун. Ураганът наклони силно „Рестинг клауд“, изхвърли Маус в безсъзнание срещу преградната стена и понесе кораба към брега. По пътя му бе и „Бостон принсес“, корабът на „Купър — Тилмън“. Двата кораба се сблъскаха и бугшпритът на „Рестинг клауд“ откъсна част от горния край на „Бостон принсес“, после се отдалечи и се понесе право към брега. По пътя си той връхлетя върху многобройни сампани и други по-малки лодки. Стотици китайци се давеха, а други, все още останали на лодките, се свиваха под бамбуковите си рогозки. Но следващият пристъп на урагана отнесе рогозките, а с тях и много семейства.
На борда на „Бостон принсес“ Джеф Купър се изправи с мъка на пода на главната каюта и помогна на Шиваун да стане. Бурята бушуваше и яростно люлееше кораба, но въжетата му бяха здрави.
— Добре ли си? — извика Купър сред ужасния шум.
— Мисля, че да. Бог да ни помага!
— Стой тук!
Купър отвори вратата и успя да се промъкне на дека, където всичко се люлееше около него. Вятърът и дъждът го събориха на пода. Той успя да слезе надолу и стигна до трюма. Запали фенер и се огледа наоколо. Там, където „Рестинг клауд“ удари, дъските бяха счупени и шевовете започваха да се пропукват. Купър се върна при Шиваун.
— Всичко е наред — каза той. — Докато котвите издържат. Вихърът връхлетя върху Глесинг пойнт, откърти флаг-щока и го хвърли като копие към кабинета на Глесинг. Той премина през стената и откъсна ръката на Глесинг от лакътя, продължи към другата страна на помещението, като изхвърли Кълъм настрана и разпръсна парчета от тухли и горящи въглени към Тес, после се спря на пода.
Дъждът и вятърът нахлуваха през пробитата стена, а роклята на Тес се бе запалила. Кълъм едва се изправи и с ръце започна да гаси горящите й дрехи.
Когато потуши огъня, той взе Тес в ръцете си. Тя бе в безсъзнание. Лицето й бе пребледняло, а косата й — частично опърлена. Той разкъса роклята й и я прегледа внимателно. Имаше обгорели места по гърба й.
Кълъм чу писък. Обърна се и видя Глесинг. Кръв течеше от ръката му. Насред стаята той видя откъснатата му ръка. Стоеше прав, но краката му отказваха да се движат.
— Направи нещо, Кълъм! — извика той срещу вятъра.
Мускулите му го послушаха. Той грабна парче плат, стегна превръзка на отрязаната ръка и спря кръвотечението. После се опита да реши какво да прави по-нататък и тогава си спомни какво бе правил баща му, когато Сергеев бе прострелян.