Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
„С удоволствие“, помисли Тирион, но си задържа езика зад зъбите. Скоро щяха да играят за новия си господар, несъмнено, и не биваше да си докарва още бой.
— Татко ви най-много обича специалните си съкровища и ще ви цени — продължи надзирателят. — А за мен мислете като за дойката, която се е грижела за вас, докато сте били малки. Дойка ме наричат всички мои деца.
— Партида деветдесет и пет — обяви търговският агент. — Воин.
Момичето го бяха продали бързо и вече го бутаха към собственика му; беше притиснало дрехите си до малките си гърди с розови зрънца. Двама ловци на роби издърпаха на подиума Джора Мормон. Рицарят беше гол, само по набедрена препаска, гърбът му нашарен от бича, лицето му — толкова подуто, че беше почти неузнаваем. Вериги стягаха китките и глезените му. „Да опита малко яденето, което ми готвеше“, помисли Тирион, но веднага се усети, че нещастията на едрия рицар не му носят удовлетворение.
Дори и във вериги Мормон изглеждаше опасен: здравеняк с мускулести мишци и изгърбени рамене. С грубите черни косми по гърдите си приличаше повече на звяр, отколкото на човек. Очите му бяха подути — две тъмни дупки на насиненото лице. На едната буза имаше дамга: демонска маска.
Когато ловците на роби се изсипаха на борда на „Селесори Коран“, сир Джора ги посрещна с меча си и уби трима, преди да го надвият. С радост щяха да го убият, но капитанът забрани: един боец винаги докарваше добро сребро. Тъй че го оковаха за едно гребло, пребит почти до смърт, гладен и дамгосан.
— Голям и силен е този — заяви търговецът. — Много пикня има в него. Ще даде добро зрелище в бойните ями. Кой ще ми открие на триста?
Никой не пожела.
Мормон не обръщаше внимание на тълпата. Очите му бяха зареяни над обсадните линии, към далечния град с древните му стени от многоцветни тухли. Тирион можеше да прочете този поглед като книга: „Толкова близо и в същото време — толкова далечен.“ Горкият нещастник се беше върнал твърде късно. Денерис Таргариен беше омъжена, казали им бяха в робските кошари. Беше взела за свой крал мийрийнски търговец на роби, колкото благороден, толкова и богат, и след като мирът се подпишеше и подпечаташе, бойните ями на Мийрийн щяха да се отворят отново. Други роби настояваха, че пазачите лъжат и че Денерис Таргариен никога няма да сключи мир с робовладелци.
— Мхиза — така я наричаха. Някой му каза, че означавало „майка“. Скоро сребърната кралица щяла да излезе от града, да разбие юнкайците и да счупи оковите им, шепнеха си.
„А после ще ни окъпе всички в ароматна вода и ще ни целуне малките ранички, и ще ги изцери“, помисли джуджето. Не вярваше в кралски спасявания. Гъбите, натикани в ботуша му, трябваше да стигнат за него и Пени. Хрус и Хубавка трябваше да се оправят сами.
Дойка все още поучаваше новите придобивки на господаря си.
— Правете всичко, каквото ви се каже, и нищо повече, и ще живеете като малки господари, обгрижвани и обожавани — обясняваше им. — Не слушате ли… но вие ще сте ми послушни, нали? Миличките ми те. — Пресегна се и ощипа Пени по бузата.
— Двеста тогава — каза водещият търга. — Голям звяр като този струва три пъти повече. Какъв телохранител ще стане! Никой враг няма да смее да ви посегне!
— Хайде, мои малки приятели — подкани ги Дойка, — ще ви заведа в новия ви дом. В Юнкай ще живеете в златната пирамида на Кагаз и ще ядете от сребърни блюда, но тук живеем простичко, в скромните войнишки палатки.
— Кой ще даде сто? — извика търговецът.
Това най-после докара цена, макар и само петдесет. Купувачът беше слаб мъж с кожена престилка.
— И един — каза дъртата с виолетовия токар.
Един от войниците вдигна Пени на колата с мулето.
— Коя е старата жена? — попита Тирион.
— Зарина — отвърна мъжът. — Евтини бойци нейните. Месо за герои. Твой приятел скоро умре.
„Не ми е приятел.“ Все пак Тирион неволно се обърна към Дойка и каза:
— Не може да позволите да го вземе тя.
Дойка го изгледа с присвити очи.
— Какво?
Тирион посочи.
— Онзи там. Участва в представлението ни. Мечокът и девицата красива. Джора е мечокът, Пени е девицата, а аз съм храбрият рицар, който я спасява. Танцувам около него и го удрям в топките. Много е смешно.
Надзирателят примижа към тръжния подиум.
— Този там? — Наддаването за Джора Мормон беше стигнало до двеста сребърника.
— И един — каза старицата с виолетовия токар.
— Вашият мечок. Разбирам. — Дойка притича през тълпата, наведе се над огромния жълт юнкаец в носилката и му зашепна нещо. Господарят кимна, гушите му се разтресоха, после вдигна ветрилото си.