Лебедова песен [bg]

Вълчевич заприлича на човек, който всеки момент ще припадне.

— Е? — попита Джош. — Имаме ли сделка или не?

— Да. Да. Разбира се! Вземете роклята! Вземете каквото си пожелаете. Господи! Това е прясна царевица! — Търговецът погледна мъжа, който искаше един ръчен часовник. — Вземете го! По дяволите, вземете си няколко! Хей, госпожо! Искате ли този шал? Ваш е! Не мога да… не мога да повярвам на това! — Той докосна здравата ръка на Джош, който тъкмо вземаше роклята за Глори. — Покажете ми — замоли се. — Моля ви, покажете ми сега. Мина много време, откакто видях нещо да расте! Моля ви!

— Добре. Ще ви заведа на нивата. — Гигантът му направи знак да го последва.

— Момчета! Наглеждайте стоката! — обърна се Вълчевич към синовете си. След това огледа лицата на тълпата и каза: — По дяволите! Дайте им каквото искат! Могат да имат всичко! — Той, съпругата и дъщеря му последваха Джош на нивата, където беше пълно с избуяла царевица.

Разтреперена и изнервена, Сестрата продължаваше да усеща студеното присъствие. Тръгна към бараката на Глори, като стискаше кожената чанта под мишница. Все още имаше чувството, че е наблюдавана и ако мъжът с аленото око наистина беше някъде тук, искаше да се прибере в къщата и да избяга от него.

Почти стигна до верандата, когато чу някой да крещи НЕ! и миг по-късно се разнесе грохотът на запален двигател.

Обърна се светкавично.

Малкият камион на Вехтошаря тръгна назад и прегази масите и кашоните със стока. Хората пищяха и се махаха от пътя му. Двамата синове на Вълчевич се катереха по него и се опитваха да стигнат до шофьора, но единият от тях падна, а другият не беше толкова бърз. Гумите на камиона минаха през една жена, която беше паднала на земята и Сестрата чу как изпука гръбнакът ѝ. Едно дете застана на пътя му, но беше дръпнато и спасено в последния момент. Камионът продължи по пътя, но в следващия миг се отклони и се заби в една от бараките. Даде на заден ход. Гумите захвърляха сняг и пръст зад себе си, когато се стрелна отново напред. Двигателят му се прокашля. Камионът продължи по пътя, който извеждаше от Мерис Рест в посока север.

Сестрата побягна, за да помогне на някои хора, които бяха паднали и за малко да бъдат прегазени. Изкушенията, антиките и изобретенията на Вехтошаря бяха разхвърлени на улицата, а от камиона продължаваха да падат стоки, докато се отдалечаваше. Накрая зави и се скри от поглед.

— Този открадна камиона на баща ми! — изкрещя единият от синовете на Вълчевич с почти истеричен глас. — Този открадна камиона на баща ми! — Другото момче отиде да повика търговеца.

Сестрата изпита страх, който я удари в корема като юмрук. Тя прибяга до младежа и го хвана за ръката. Той все още беше замаян и от тъмните му очи капеха сълзи на гняв.

— Кой беше вътре? — попита го. — Как изглеждаше?