Лебедова песен [bg]

Роланд се хвърли на пода, когато чу изстрел, бързо последван и от втори. Двамата му останали живи мъже стреляха продължително в мрака на „Б. Далтън“, но не срещнаха повече вражеска съпротива.

Капитанът изрита вратата на склада и се дръпна на една страна, готов да окъпе помещението в куршуми, ако имаше още войници, които да бранят Спасителя.

Нямаше никакво раздвижване и не се чуваше нищо.

В склада гореше една-единствена газена лампа. С готова за стрелба пушка, Роланд влезе вътре и приклекна на пода.

Спасителя, който беше облечен в лимоненозелено палто и бежови панталони с кръпки на коленете, седеше в стола си. Ръцете му бяха стиснали подлакътниците. Главата му беше увиснала назад и Роланд успя да види пломбите в кътниците му.

На челото между очите му имаше дупка от куршум, от която се стичаше кръв. Над сърцето му, в лимоненозеленото палто, имаше втора рана, черна и овъглена. Ръцете му изведнъж се отвориха и затвориха конвулсивно. Но Спасителя беше мъртъв. Роланд много добре знаеше как изглежда един мъртвец.

Нещо се размърда в сенките.

Капитанът вдигна пушката си.

— Излез. Веднага. Ръцете на главата.

Последва дълго мълчание и Роланд почти изстреля няколко куршума… но тогава фигурата пристъпи на светлината с вдигнати ръце. В едната от тях държеше .45-калибров автоматичен пистолет.

Появи се брат Тимъти, чието лице беше пребледняло като платно. Роланд осъзна, че е бил прав, като си мислеше, че Спасителя не се отделя от съветника си.

— Хвърли пистолета — нареди му той.

Мъжът се усмихна едва. Свали ръце, насочи .45-калибровия в собственото си слепоочие и дръпна спусъка.

— Не! — изкрещя Роланд, който вече беше хукнал към него, за да го спре.

Но пистолетът само изщрака… и изщрака… и изщрака.

— Трябваше да го убия — каза брат Тимъти, а пистолетът продължи да щрака на празно. — Той ми каза да го направя. Каза ми, че еретиците са победили и че последното нещо, което трябва да направя, е да го избавя от лапите им… а след това да избавя и себе си. Така ми каза. Показа ми къде да го застрелям… на две места.

— Свали го — нареди Роланд.

Брат Тимъти се ухили и от двете му очи се откъсна по една сълза.

— В пистолета имаше само два патрона. Как да се избавя… след като в пистолета имаше само два патрона?

Той продължи да дърпа спусъка, докато Роланд не му отне оръжието. Мъжът зарида и падна на колене.

Подът се разтресе, когато покривът на атриума, отслабен от пламъците, от седемте години неподдържаност и тоновете вода от разтопен сняг, се срути върху горящите трупове. По-голямата част от стрелбата секна. Битката почти свърши и Роланд беше спечелил своята награда.