Лебедова песен [bg]

Маклин потрепери от студа, който се носеше от тялото на мъжа, но не можеше да отлепи поглед от тези блестящи очи.

— Защо… ми казваш това? Каква е твоята полза?

— О… нека просто кажем, че искам да съм на страната на победителите. — Черният пигмент изчезна.

— Тръгнали сме към Уоруик Маунтин — възпротиви се Роланд. — Не можем да се отклоним от пътя си със сто и деветдесет километра…

— Планината ще почака — отвърна меко странникът, който продължаваше да се взира в полковника. — Първо ще ви заведа да пипнете момичето. След това можете да вървите да търсите Бог, Самсон, Далила или който си искате. Но първо момичето… и храната.

— Да. — Маклин кимна, очите му се оцъклиха и челюстта му се отпусна. — Да. Първо момичето и храната.

Младият странник се усмихна и очите му бавно придобиха стария нюанс на синьото. Вече се чувстваше много по-добре, много по-силен. „Свеж като прасковка!“, помисли си той. Може би защото се намираше сред хора, които имаха правилните идеи. Да, войната беше нещо хубаво! Тя регулираше популацията и чрез нея оцеляваха само най-силните, за да може следващото поколение да бъде по-добро. Винаги беше подкрепял човешкото увлечение към войната. Може би се чувстваше по-силен, защото беше далеч от онова момиче. Онази проклета малка кучка тормозеше бедните хорица в Мерис Рест, като ги караше да вярват, че си струва животите им да бъдат изживени отново. Подобна заблуда нямаше да бъде толерирана.

Странникът вдигна картата на Мисури с лявата си ръка и я задържа пред себе си, докато с дясната я погали като змия отзад. Роланд видя синя струйка дим и му замириса на горяща свещ. На картата се появи един горящ кръг, на около сто и деветдесет километра от настоящата им позиция. Когато кръгът беше завършен, младият мъж остави картата да се плъзне обратно на бюрото на Маклин. Дясната му ръка беше стисната в юмрук и от него се виеше дим.

— Отиваме на това място — каза той.

Алвин Мангрим грееше като малко дете.

— Точно така, браточка!

За първи път в живота си Маклин се чувстваше слаб. Нещо беше излязло от контрол. Зъбните колела на великата военна машина, която представляваше Армията на съвършенството, бяха започнали да се въртят накъдето си искат. В този момент осъзна, че всъщност въобще не му пукаше за Знака на Каин, за прочистването на човешката раса и за отмъщаване на руснаците. Казваше тези неща на останалите, за да ги накара да повярват, че АНС има висша цел. За да може и самият той да повярва в това.