Ана Каренина
- Автор: Толстой Лев Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Жечев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ана Каренина». Краткое содержание книги:
Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали цели 130 години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. „Ана Каренина“ е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.
В престижната класация на „Обзървър“ — „Стоте най-велики романа на всички времена“, „Ана Каренина“ се нарежда на 27-мо място пред заглавия като „Одисей“, „Портретът на Дориан Грей“, „Великият Гетсби“.
Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Каренина (лиценз [[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|CC-BY-SA 3.0]]) и http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=21289
— O, sancta simplicitas!132 — каза Степан Аркадич и кратко и ясно обясни на Левин каква е работата.
Ако, както в миналите избори, всички уезди се застъпеха за губернския представител, него щяха да изберат с мнозинство. Това беше излишно. Сега и осемте уезда са съгласни да се застъпят; а ако два се откажат, Снетков може да се откаже от кандидатурата си. И тогава старата партия може да избере друг от своите, тъй като цялата сметка ще бъде изгубена. Но ако само уезда на Свияжски реши да не се застъпи, Снетков ще се кандидатира. Дори да го изберат, нарочно ще го сменят, така че противната партия ще обърка сметката, и когато издигнат кандидатурата на някого от нашите, те ще го отхвърлят.
Левин разбра, но не напълно, и искаше да зададе още няколко въпроса, когато изведнъж всички заприказваха, зашумяха и се повлякоха към големия салон.
— Какво е това? Какво? Кого? — Доверие ли? Кому? Какво? — Ще отхвърлят ли? — Недоверие. — Не допущат Флеров. — Какво, какво под съд? — Така няма да допуснат никого. Това е подло. — Законът! — чуваше Левин от различни страни и заедно с всички, които бързаха нанякъде и се страхуваха да не пропуснат нещо, тръгна към големия салон и притискан от дворяните, се приближи до губернската маса, при която разгорещено спореха за нещо губернският представител, Свияжски и други първенци.
XXVIII
Левин стоеше доста далеко. Един дворянин, който дишаше тежко с хъркане до него, и друг, който скърцаше с дебелите си подметки, му пречеха да чува ясно. Той чуваше отдалеч само мекия глас на представителя, след това пискливия глас на ядовития дворянин и най-после гласа на Свияжски. Доколкото можа да разбере, те спореха за значението на един параграф от закона и за значението на думите: който се намира под следствие.
Тълпата се отдръпна, за да стори път на приближаващия се до масата Сергей Иванович. След като изчака да свърши речта си ядовитият дворянин, Сергей Иванович каза, че според него би било най-правилно да се справят с параграфа от закона и помоли секретаря да намери тоя параграф. В закона се казваше, че в случай на разногласие трябва да се прибегне до гласуване.
Сергей Иванович прочете параграфа и започна да обяснява значението му, но в тоя миг го прекъсна един висок, дебел, попрегърбен помешчик с боядисани мустаци, в тесен мундир с яка, която подпираше врата му отзад. Той пристъпи до масата и като тропна с пръстена си по нея, високо извика:
— Да се гласува! Дайте топките! Няма какво да се приказва! Дайте топките!
Тук веднага заприказваха няколко гласа и високият дворянин с пръстена, озлобявайки се все повече и повече, крещеше все по-високо и по-високо. Но не можеше да се разбере какво казва.
Той казваше същото, което предлагаше Сергей Иванович; но очевидно мразеше и него, и цялата му партия и това чувство на омраза се предаде на цялата му партия и предизвика отпор от също такова, макар и по-прилично озлобление от другата страна. Чуха се викове и за мит всичко се обърка, така че губернският представител трябваше да моли за ред.
— Да се гласува, да се гласува! Който е дворянин, ще разбере. Ние проливаме кръв… Доверие на монарха… Да не се смята представителят, той не е слуга… Но не е там работата… Позволете, топките! Мръсотия!… — чуваха се озлобени, яростни викове от всички страни. Погледите и лицата бяха още по-озлобени и по-яростни от думите. Те изразяваха непримирима омраза. Левин никак не разбираше каква е работата и се учудваше на тая разгорещеност, с която се разглеждаше въпросът дали да се гласува, или да не се гласува мнението за Флеров. Той забравяше, както отпосле му обясни Сергей Иванович, силогизма, че за общото благо трябва да се провали губернският представител, а той може да бъде провален, като получат повече топки; а за да получат повече топки, трябва да се даде на Флеров право на глас; а за да се признае Флеров за способен, трябва да се обясни как да се разбира параграфът от закона.
— А един глас може да реши цялата работа и трябва да бъдеш сериозен и последователен, ако искаш да служиш на общественото дело — завърши Сергей Иванович.
Но Левин бе забравил това нещо и му беше тежко да вижда тия уважавани от него добри хора в такава неприятна, зла възбуда. За да се отърве от това тежко чувство, без да дочака края на разискванията, той отиде в салона, дето нямаше никого освен лакеите около бюфета. Когато видя лакеите, заети с бърсане на съдове и подреждане на чинии и чаши, когато видя спокойните им оживени лица, Левин изпита неочаквано чувство на облекчение, сякаш бе излязъл на чист въздух от някоя воняща стая. Той закрачи насам-натам, като гледаше с удоволствие лакеите. Много му хареса как един лакей с побелели бакенбарди, изказвайки презрение към другите млади лакеи, които му се надсмиваха, ги учеше как трябва да се сгъват салфетките. Левин тъкмо се канеше да заприказва със стария лакей, когато секретарят на дворянската опека, едно старче, което имаше за специалност да познава по име и презиме всички дворяни от губернията, отвлече вниманието му.
132
О, светена простота!