Ана Каренина
- Автор: Толстой Лев Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Жечев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ана Каренина». Краткое содержание книги:
Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали цели 130 години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. „Ана Каренина“ е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.
В престижната класация на „Обзървър“ — „Стоте най-велики романа на всички времена“, „Ана Каренина“ се нарежда на 27-мо място пред заглавия като „Одисей“, „Портретът на Дориан Грей“, „Великият Гетсби“.
Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Каренина (лиценз [[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|CC-BY-SA 3.0]]) и http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=21289
През месец октомври имаше дворянски избори в Кашинска губерния, дето бяха именията на Вронски, Свияжски, Кознишев, Облонски и една малка част на Левин.
Тия избори поради много обстоятелства и поради лицата, които участвуваха в тях, привличаха общественото внимание. Много говореха и се готвеха за тях. Московски, петербургски и задгранични жители, които никога не бяха участвували в избори, се събраха сега на тия.
Вронски отдавна вече бе обещал на Свияжски да отиде на тия избори.
Преди изборите Свияжски, който често посещаваше Воздвиженско, се отби да вземе Вронски.
Един ден преди това между Вронски и Ана стана почти скарване за това предполагаемо заминаване. Беше най-скучното, тежко на село есенно време и затова, готвейки се за борба, със строг и студен израз, както никога по-рано не бе говорил с Ана, Вронски й съобщи за заминаването си. Но за негово учудване Ана посрещна много спокойно това съобщение и само попита кога ще се върне. Той я погледна внимателно, понеже не можеше да разбере това спокойствие. Тя се усмихна на неговия поглед. Той познаваше тая нейна способност да се затваря в себе си и знаеше, че това става само тогава, когато е решила нещо, без да му съобщи плановете си. Той се страхуваше от това; но така му се искаше да отбягва сцените, че се престори и донейде искрено повярва в това, в което му е искаше да вярва — в благоразумието й.
— Надявам се, че няма да скучаеш?
— Надявам се — каза Ана. — Вчера получих един колет книги от Готие. Не, няма да скучая.
„Тя нарочно държи тоя тон, и толкоз по-добре — помисли той, — иначе се повтаря все едно и също.“
И той замина за изборите, без да успее да я предизвика към откровено обяснение. За първи път от началото на тяхната връзка той се разделяше с нея, без да се обясни докрай. От една страна, това го безпокоеше, а от друга страна, той смяташе, че така е по-добре. „Отначало ще бъде както сега, нещо неясно, прикрито, а след това тя ще свикне. Във всеки случай аз мога да й дам всичко, но не и мъжката си независимост“ — мислеше той.
XXVI
През септември Левин се премести в Москва заради раждането на Кити. Той живееше без работа вече цял месец в Москва, когато Сергей Иванович, който имаше имение в Кашинска губерния и вземаше живо участие в подготовката на предстоящите избори, се накани да отиде на изборите. Той покани и брат си, който имаше избиратели в Селезневски уезд. Освен това в Кашин Левин имаше едно настойническо дело, много важно за сестра му, която живееше в чужбина, и друго — за получаване пари от откупване на селяните.
Левин все още не се решаваше, но Кити, която виждаше, че той се отегчава в Москва и го съветваше да замине, без негово знание му поръча дворянски мундир за осемдесет рубли. И тия осемдесет рубли, платени за мундира, бяха главната причина, която накара Левин да замине. Той отиде в Кашин.
Левин беше в Кашин вече шести ден, като посещаваше всеки ден клуба и тичаше по делото на сестра си, което все не се уреждаше. Всички дворянски представители бяха заети с изборите и затова не можеше да се разреши едно такова просто настойническо дело. А другото дело — за получаване на парите — също така срещаше спънки. След дълги ходатайства за вдигане на запора парите бяха готови за изплащане; но нотариусът, един много услужлив човек, не можеше да издаде контролния документ, защото имаше нужда от подписа на председателя, а председателят, без да е предал длъжността си, участвуваше в сесията. Всички тия старания, ходене от място на място, разговори с много добри, почтени хора, които разбираха напълно неприятното положение на просителя, но не можеха да му помогнат, цялото това напрежение, което не даваше никакви резултати, причини на Левин мъчително чувство, подобно на онова досадно безсилие, което изпитваш насън, когато искаш да употребиш физическа сила. Това нещо той изпитваше често, когато разговаряше с добродушния си пълномощник. Изглежда, че тоя пълномощник правеше всичко възможно и напрягаше всичките си умствени сили, за да извади Левин от затруднение. „Опитайте това — неведнъж му казваше той, — идете там и там.“ И пълномощникът правеше цял план как да се заобиколи това съдбоносно начало, което пречеше на всичко. Но веднага прибавяше: „Все пак ще го забавят; но вие опитайте.“ И Левин опитваше, ходеше, тичаше. Всички бяха добри и любезни, но излизаше, че заобиколената пречка израстваше пак накрая и отново преграждаше пътя. Особено обидно беше, че Левин просто не можеше да разбере с кого се бори, кой печели от това, че делото му не приключва. Изглежда, че никой не знаеше; не го знаеше и пълномощникът. Ако Левин можеше да разбере, както разбираше защо е необходимо да застанеш в редица, за да можеш да стигнеш до гишето на гарата, нямаше да му бъде обидно и досадно; но никой не можеше да му обясни защо са спънките, които срещаше по делото.