Ана Каренина
- Автор: Толстой Лев Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Жечев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ана Каренина». Краткое содержание книги:
Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали цели 130 години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. „Ана Каренина“ е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.
В престижната класация на „Обзървър“ — „Стоте най-велики романа на всички времена“, „Ана Каренина“ се нарежда на 27-мо място пред заглавия като „Одисей“, „Портретът на Дориан Грей“, „Великият Гетсби“.
Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Каренина (лиценз [[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|CC-BY-SA 3.0]]) и http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=21289
Ала от женитбата си насам Левин се бе променил много; той беше търпелив и макар да не разбираше защо всичко е наредено така, казваше си, че понеже не знае всичко, той не може да съди, че сигурно така трябва и се мъчеше да не се възмущава.
Сега, присъствувайки на изборите и участвувайки в тях, той се мъчеше също да не осъжда, да не спори, а доколкото е възможно, да разбере тая работа, с която с такава сериозност и увлечение се занимават уважавани от него честни и добри хора. Откак се бе оженил, Левин бе открил толкова нови, сериозни страни, които по-рано поради лекомисленото му отношение към тях му се виждаха нищожни, че и в изборите той допускаше и търсеше сериозно значение.
Сергей Иванович му обясни смисъла и значението на очаквания от изборите преврат. Губернският представител, в чиито ръце по закон се намираха толкова важни обществени работи — и настойническите дела (същите, от които страдаше сега Левин), и грамадните дворянски суми, и гимназиите — девическа, мъжка и военна, и народното образование според новия закон, и най-после земството — губернският представител Снетков беше човек от старото дворянство, прахосал грамадно състояние, добър и своеобразно честен човек, но съвсем неразбиращ нуждите не новото време. Той винаги във всичко държеше страната на дворянството, открито пречеше за разпространяването на народното образование и придаваше съсловен характер на земството, което трябваше да има грамадно значение. На негово място трябваше да се постави някой нов, съвременен, делови човек, съвсем нов, и работата да се поведе така, че от всички подарени на дворянството права, но подарени не като на дворянство, а като на елемент от земството, да се извлекат ония изгоди на самоуправление, каквито можеха да се извлекат. В богатата Кашинска губерния, която винаги вървеше пред другите във всяко отношение, сега се бяха събрали такива сили, че ако работата тук се поведеше както трябва, тя можеше да послужи като образен и за другите губернии, за цяла Русия. И затова цялата тая работа имаше голямо значение. Като губернски представител на мястото на Снетков се предполагаше да поставят или Свияжски, или, още по-добре, Неведовски, някогашен професор, изключително умен човек и голям приятел на Сергей Иванович.
Събранието бе открито от губернатора, който държа реч пред дворяните да избират длъжностните лица не по пристрастие, а по заслуги и за благото на отечеството и той се надява, че както и в по-раншните избори кашинското благородно дворянство ще изпълни свято дълга си и ще оправдае голямото доверие на монарха.
След като свърши речта си, губернаторът тръгна из салона и дворяните шумно и оживено, а някои дори възторжено, тръгнаха подире му и го наобиколиха, когато обличаше шубата си и приятелски разговаряше с губернския представител. В желанието си да вникне във всичко и да не пропусне нищо Левин стоеше също тук сред тълпата и чу как губернаторът каза: „Моля, предайте на Мария Ивановна, че жена ми съжалява много, че тя ходи в приюта.“ И след това дворяните весело взеха шубите си и всички отидоха на черква.
В черквата, вдигнал заедно с другите ръка и повтаряйки думите на свещеника, Левин се кълнеше с най-страшни клетви, че ще изпълни всичко, на което се надяваше губернаторът. Черковната служба винаги имаше влияние върху Левин и затова, когато произнесе думите: „целувам кръста“ и се обърна към тълпата от млади и стари хора, които повтаряха същото, той се почувствува покъртен.
На втория и третия ден се разглеждаха делата за дворянските суми и за девическата гимназия, които, както обясни Сергей Иванович, нямаха никакво значение, и Левин, зает с ходене по работите си, не присъствува на тях. На четвъртия ден на губернската маса се извърши проверка на губернските суми. И тук за пръв път стана сблъскване между новата и старата партия. Комисията, която бе натоварена да провери сумите, докладва на събранието, че всички суми са налице. Губернският представител стана, за да благодари на дворянството за доверието, и се просълзи. Дворяните го поздравяваха високо и му стискаха ръка. Но в това време един дворянин от партията на Сергей Иванович каза, че чул, че комисията не е проверявала сумите, понеже смятала проверката като обида за губернския представител. Един от членовете на комисията, без да мисли много, потвърди това. Тогава един дребен, много млад на вид, но много ядовит господин заяви, че на губернския представител сигурно би му било приятно да даде отчет за сумите и че излишната деликатност на членовете на комисията го лишава от това нравствено удовлетворение. Тогава членовете на комисията се отказаха от думите си и Сергей Иванович започна логически да доказва, че трябва или да се признае, че сумите са проверени от тях, или че не са проверени, и подробно разви тая дилема. На Сергей Иванович възразяваше един бъбрив оратор от противната партия. След това говори Свияжски и отново ядовитият господин. Разискванията продължиха много и не доведоха до нищо. Левин се зачуди, че за тая работа спорят така дълго и особено за това, че когато запита Сергей Иванович дали предполага, че сумите са похарчени, Сергей Иванович отвърна: